Чл. 40. (1) Сертификатната марка е марка, която е посочена като такава при подаване на заявката за регистрация и която е способна да отличава стоките или услугите, по отношение на които притежателят ѝ удостоверява материала, метода на производство на стоките или начина на предоставяне на услугите, качеството, точността или други техни характеристики, с изключение на географския произход, от стоките или услугите, чиито характеристики не са удостоверени по този начин.

(2) Притежателят на марката задължително приема правила за използване на сертификатната марка, които съдържат: указания за качеството, материала или други характеристики на стоките или услугите; мерките за контрол, които притежателят на сертификатната марка упражнява, и санкциите, които налага.

(3) Заявка за сертификатна марка може да подава всяко физическо или юридическо лице, както и субектите на публичното право. Притежателят на сертификатна марка не може да я използва за означаване на произвежданите от него стоки или услуги.

(4) Освен на основанията, предвидени в раздели I и IV на тази глава, не се регистрира сертификатна марка или регистрацията ѝ се заличава, когато:

1. не са спазени разпоредбите на ал. 1 и 2;

2. правилата за използване на тази сертификатна марка противоречат на обществения ред или на добрите нрави;

3. има опасност обществеността да бъде въведена в заблуждение по отношение на характера или значението на марката, по-специално когато има вероятност марката да бъде възприета като нещо различно от сертификатна марка.

(5) Разпоредбата на ал. 4 не се прилага, ако правилата по ал. 2 за използване на сертификатната марка бъдат изменени.

(6) Регистрацията на сертификатна марка може да се отмени, когато притежателят ѝ е използвал марката за означаване на стоки или услуги, произведени или извършени от него.