Чл. 109. (1) Международна регистрация на наименование за произход с посочване на Република България е регистрация, извършена от Международното бюро по реда на Лисабонската спогодба за закрила на наименованията за произход и тяхната международна регистрация от 31 октомври 1958 г. с нейните изменения и допълнения (ратифицирана с Указ № 523 на Държавния съвет - ДВ, бр. 24 от 1975 г.), наричана по-нататък "Лисабонската спогодба".
(2) Международната регистрация на наименование за произход с посочване на Република България има същото действие, както ако това наименование е било директно заявено и регистрирано в Република България. Това наименование не може да се превърне в родово, докато се ползва със закрила в страната на произхода.
(3) Закрилата на международно наименование за произход в Република България може да се откаже в предвидения от Лисабонската спогодба срок.
(4) Международната регистрация на наименование за произход с посочване на Република България се разглежда при условията и по реда на глава трета.
(5) За всяка международна регистрация на наименование за произход, чието действие е признато на територията на Република България, се изпраща съобщение до Международното бюро.
(6) Съобщение до Международното бюро се изпраща и когато:
1. е постановен отказ за признаване на действието на международната регистрация на наименование за произход;
2. отказът за признаване на действието на международната регистрация на наименование за произход е потвърден с влязло в сила решение.
Все още няма други разпоредби, които препращат към чл. 109.