Чл. 80. (1) Лицата по чл. 4, органите по чл. 74, ал. 4 и по чл. 88, лицата, които ги управляват и представляват, както и техните служители не могат да уведомяват своя клиент или трети лица за разкриването на информация по чл. 68, 72, 74, 76 - 78 и 88.
(2) Забраната за разкриване на информация по ал. 1 не се отнася до съответния орган за надзор.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г., доп. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2025 г.) Забраната по ал. 1 не е пречка за разкриването на информация между лица по чл. 4, т. 1 - 3, 5 и 8 - 11 и 19 и кредитни и финансови институции по смисъла на чл. 3, т. 2 от Директива (ЕС) 2015/849 от държави членки, при условие че принадлежат към една и съща група, или между лицата по чл. 4, т. 1 - 3, 5 и 8 - 11 и 19 и техните клонове и дъщерни предприятия, намиращи се в трети държави, при условие че тези клонове и дъщерни предприятия спазват изцяло политиките и процедурите в рамките на групата, включително процедурите за обмен на информация в рамките на групата, в съответствие с чл. 104 и че политиките и процедурите в рамките на групата отговарят на изискванията на този закон.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г.) Забраната по ал. 1 не е пречка за разкриването на информация между лица по чл. 4, т. 12 - 16 от държави членки или от трети държави по чл. 27, които изпълняват професионалните си дейности независимо дали като служители, или не, в рамките на едно и също юридическо лице или по-голяма структура, към която принадлежи лицето и която има обща собственост, управление или контрол по прилагането на мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари.
(5) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2025 г.) Забраната по ал. 1 не е пречка за разкриването на информация между лицата по чл. 4, т. 1 - 5, 8 - 10, 12 - 16 и 19 в случаите, отнасящи се до един и същ клиент или една и съща сделка, в която участват две или повече задължени лица, при следните условия:
1. лицата се намират в държава членка или в трета държава по чл. 27;
2. лицата са от една и съща професионална категория;
3. лицата имат задължения за опазване на служебна, банкова или търговска тайна и за защита на личните данни, съответстващи на българското законодателство;
4. информацията може да се използва единствено за предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризъм.
(6) Когато лицата по чл. 4, т. 12, 14 и 15 се стремят да разубедят клиент да не се ангажира с незаконна дейност, това не представлява разкриване на информация по смисъла на ал. 1.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Изключенията по ал. 3 - 5 не се прилагат и не се допуска разкриване на информация между лицата по чл. 4 и лица от високорискови трети държави по чл. 46, ал. 3, както и ако лицата по чл. 4 не са изпълнили задълженията си по защита на личните данни, или са издадени указания за това от директора на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност".
(8) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Достъпът на субектите на лични данни до обработваните за целите на превенцията на изпиране на пари и финансиране на тероризма техни лични данни от лицата и органите по ал. 1 се ограничава до степента, в която това се налага за ефективното прилагане на забраната по ал. 1, и доколкото същото е необходимо и пропорционално спрямо законните интереси на тези лица.
Чл. 9. (1) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Всеки, който знае, че дадени операции или сделки са насочени към финансиране на тероризма, е длъжен незабавно да уведоми за това министъра на вътрешните работи и председателя на Държавна агенция "Национална сигурност".(2) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2003 г., отм. - ДВ, бр....
§ 13. В Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (обн., ДВ, бр. 16 от 2003 г.; изм., бр. 31 от 2003 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 59 от 2006 г., бр. 92 и 109 от 2007 г., бр. 28 и 36 от 2008 г., бр. 33 и 57 от 2011 г., бр. 38 и 102 от 2012...