§ 75. (1) Лицата, които към влизането в сила на този закон не са еднолични търговски дружества с държавно имущество и притежават права на собственост върху част от терминал на пристанище за обществен транспорт с национално значение, представляващ зона за съхраняване на товари, запазват собствеността си.

(2) Лицата по ал. 1 имат право в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон да заявят искането си за предоставяне на концесия. Министерският съвет се произнася по искането в срок до една година.

(3) Ако на лицата по ал. 1 се предостави концесия, те са длъжни да предоставят пристанищната услуга на трети лица при същите условия, при които те самите я ползват.

(4) Лицата по ал. 1 са длъжни да използват имотите - частна собственост, само по предназначението им като за съхраняване на товари от пристанище за обществен транспорт, независимо от предоставянето на концесия. При необходимост лицата са длъжни да учредят право на преминаване през имота си.

(5) При неизпълнение на задължението по ал. 4 министърът на транспорта и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице преустановява експлоатацията на онази част от терминала на пристанището за обществен транспорт, която представлява зона за съхраняване на товари и не се ползва по предназначение.

(6) Когато вследствие на преустановяване на експлоатацията по ал. 5 е налице държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, се извършва принудително отчуждаване на имотите по ал. 1 при условията и по реда на Закона за държавната собственост. Искането за отчуждаване се прави от министъра на транспорта и съобщенията.