Чл. 190. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Държавните служители в МВР имат право на отпуск за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки, за изпълнение на обществени и граждански задължения, за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване, за кърмене и хранене на малко дете, за отглеждане на дете до двегодишна възраст, при смърт или тежко заболяване на родител, дете, съпруг, брат, сестра, родител на другия съпруг и други роднини по права линия, за приемен изпит в учебно заведение и за обучение, на неплатен отпуск, при условията и в размерите, предвидени в Кодекса на труда, с изключение на отпуска по чл. 160, ал. 2 от Кодекса на труда.

(2) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 имат право на отпуск за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки, при условията и в размерите, предвидени в Кодекса на труда.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Държавните служители жени в МВР се ползват от специалната закрила на жените по Кодекса на труда с изключение на правото на надомна работа и закрила при уволнение.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Бременните държавни служители жени и ползващите отпуск поради бременност и раждане се ползват и от специалната закрила на Кодекса на труда при уволнение.

(5) (Предишна ал. 4, доп. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Министърът на вътрешните работи може да определя за държавните служители по ал. 1 и 2 по-благоприятни размери на отпуска за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки.

(6) (Предишна ал. 5, доп. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Редът за ползване на отпуските по ал. 1 и 2 се определя със заповедта по чл. 189, ал. 7.