Чл. 19. (1) Заветът на една определена вещ е недействителен, ако завещателят не е собственик на тази вещ при откриване на наследството.

(2) Действителен е заветът на определено количество от родово определени вещи, макар в имуществото на завещателя да не е имало такива вещи при откриване на наследството.