Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) (1) Изпълнителният директор:

1. организира, ръководи и контролира цялостната дейност на агенцията;

2. планира, разпределя и контролира средствата и ресурсите за осъществяване дейността на агенцията;

3. анализира изпълнението на ежегодния план за приходите от публични вземания;

4. дава задължителни указания на органите на агенцията за единното прилагане на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията;

5. утвърждава методически указания и процедури за осъществяване на дейността на агенцията, задължителни за нейните служители;

6. решава спорове за компетентност между органи на агенцията;

7. утвърждава задължителните формуляри и образците на други документи, свързани със събирането на приходите;

8. определя числеността на централното управление и териториалните дирекции в рамките на общата численост на агенцията;

9. осъществява общо ръководство по управлението и квалификацията на служителите;

10. (доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията чрез издаване на брошура, бюлетин или по друг подходящ начин;

11. подготвя проекти на международни данъчни спогодби;

12. дава становища по проекти на международни договори, съдържащи данъчни разпоредби;

13. дава становища за промени в данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията;

14. (нова - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) издава актовете за установяване на частни държавни вземания;

15. (нова - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) представлява държавата в производството по несъстоятелност в случаите, когато държавата е кредитор с публични или определени със закон частни държавни вземания; отправя искане до съответния окръжен съд за откриване на производство по несъстоятелност за вземанията по чл. 3, ал. 7;

16. (нова - ДВ, бр. 105 от 2016 г.) представлява държавата в производството по стабилизация на търговец в случаите, когато държавата е кредитор с публични или определени със закон частни държавни вземания;

17. (нова - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна т. 16 - ДВ, бр. 105 от 2016 г.) организира и контролира дейността по чл. 3, ал. 1, т. 12 и 13, определя длъжностните лица от агенцията, които извършват продажбите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;

18. (предишна т. 14 - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна т. 17 - ДВ, бр. 105 от 2016 г.) упражнява други правомощия, предвидени със закон.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.05.2009 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Изпълнителният директор може да възложи част от правомощията и дейностите по ал. 1 със заповед на заместник изпълнителните директори, директорите на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", главния секретар, директорите на териториални дирекции в рамките на териториалната им компетентност или други служители от централното управление. При отсъствие правомощията на изпълнителния директор се упражняват от определен от него заместник изпълнителен директор.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Изпълнителният директор определя местонахождението и териториалната компетентност на дирекциите "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при централното управление със заповед, която се обнародва в "Държавен вестник".

(4) Изпълнителният директор може да възлага на други лица въз основа на договор връчването на съобщения, приемането на декларации, обработката им и получаването на плащанията по тях, както и други функции от компетентност на агенцията.

(5) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2010 г., в сила от 06.07.2010 г.) Указанията по ал. 1, т. 4 се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите след получаване на становище от министъра на финансите.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 51 от 2010 г., в сила от 06.07.2010 г.) Указания по ал. 1, т. 4, задължителни за органите на агенцията, може да издава и министърът на финансите, като по въпроси, свързани със задължителните осигурителни вноски, указанията се съгласуват с министъра на труда и социалната политика.

(7) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 51 от 2010 г., в сила от 06.07.2010 г.) Когато изпълнителният директор разяснява данъчното и осигурителното законодателство чрез издаване на бюлетин по ал. 1, т. 10, цената не може да надхвърля неговата себестойност.

(8) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 51 от 2010 г., в сила от 06.07.2010 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) При необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции изпълнителният директор или оправомощено от него лице може със заповед да нареди служители от една териториална дирекция да преминат в друга териториална дирекция, за изпълнение на което съответният териториален директор командирова служители от поверената му дирекция при условия и по ред, определени в Кодекса на труда.

(9) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) При необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции изпълнителният директор или оправомощено от него лице може със заповед да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс компетентни са органите на друга териториална дирекция, включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа.