Чл. 35. (1) При изпълнение на служебните си задължения офицерите и сержантите от Националната служба за охрана могат да използват оръжие само когато това е абсолютно необходимо:

1. при въоръжено нападение или заплаха с оръжие, насочени срещу охранявани лица и обекти;

2. за предотвратяване на отвличане или за преустановяване на незаконно лишаване от свобода на охранявано лице;

3. при пресичане на терористични или други общоопасни деяния с възможни тежки последици;

4. след предупреждение при задържане на лице, когато то оказва въоръжена съпротива;

5. за спиране на транспортно средство чрез неговото повреждане, когато водачът му създава реална заплаха за безопасността на охраняваните лица или обекти или възниква опасност за живота и здравето на хора.

(2) Офицерите и сержантите от Националната служба за охрана при използване на оръжие са длъжни да направят всичко необходимо да пазят живота на лицето, срещу което е насочено оръжието, и да не застрашават живота и здравето на други лица.

(3) Офицерите и сержантите преустановяват употребата на оръжие незабавно след постигането на законната ѝ цел.

(4) След използване на оръжие офицерът или сержантът изготвя доклад.