Чл. 36. (1) При изпълнение на възложените задачи офицерите и сержантите от Националната служба за охрана задържат лице, когато:

1. е извършило посегателство срещу охранявано лице или охраняем обект;

2. с действията си или с носените от него предмети създава реална опасност за охраняваното лице или обект или в охраняемата зона по чл. 26 и са изчерпани всички останали законови средства.

(2) В случаите по ал. 1 офицерите и сержантите от Националната служба за охрана могат да извършват и личен обиск по начин, който да не уронва честта и достойнството на задържаното лице. Обиск може да бъде извършен само от лице, което принадлежи към пола на обискирания.

(3) При задържане на лице по ал. 1 офицерите и сержантите от Националната служба за охрана незабавно уведомяват компетентните полицейски органи, а в случаите по ал. 1, т. 1 уведомяват и прокуратурата. До пристигане на полицейските органи на задържаното лице временно се ограничава единствено правото на свободно придвижване.

(4) На задържаното лице се извършва медицински преглед.

(5) Задържаното лице има право на телефонно обаждане, с което да съобщи за задържането си.

(6) При предаването на задържаното лице на компетентните полицейски органи се съставя протокол, който съдържа:

1. собствено, бащино и фамилно име на съставителя и неговата длъжност;

2. дата на съставяне на протокола;

3. час, дата и място на задържането;

4. описание на обстоятелствата, при които е било задържано лицето;

5. описание на предметите, които са открити у задържаното лице, ако е извършен обиск;

6. имената на задържаното лице, ЕГН/ЛНЧ, постоянен или настоящ адрес;

7. обясненията или възраженията на задържаното лице, ако е направило такива;

8. собствено, бащино и фамилно име, ЕГН, постоянен или настоящ адрес на свидетелите, при наличие на такива;

9. подпис на съставителя.

(7) Протоколът се изготвя в три екземпляра, съответно за съставителя, полицейския орган и задържаното лице, след което лицето и предметите по ал. 6, т. 5 се предават на полицейския орган.

(8) Редът за упражняване на правомощията по задържане се определят с инструкция на началника на Националната служба за охрана, а тези, свързани с осъществяване на взаимодействието между офицерите и сержантите от Националната служба за охрана и полицейските органи, се определят с инструкция, издадена съвместно от министъра на вътрешните работи и началника на службата.