Чл. 103. (1) В случаите на ограничена имуществена отговорност началникът на Националната служба за охрана издава заповед, с която определя вредата, основанието и размера на отговорността на служителя.

(2) Заповедта по ал. 1 се издава в едномесечен срок от откриването на вредите, но не по-късно от една година от причиняването на вредите.

(3) В едноседмичен срок от връчването на заповедта служителят може да оспори писмено основанието или размера на отговорността.

(4) Ако в срока по ал. 3 задълженото лице не оспори основанието или размера на отговорността, сумата, определена със заповедта, се удържа от възнаграждението му в размерите, посочени в Гражданския процесуален кодекс.

(5) При прекратяване на правоотношението неиздължената сума по ограничената имуществена отговорност се удържа изцяло от обезщетението и другите вземания, които задълженото лице има право да получи, а ако дължимата сума не може да се събере по този начин, вземането се събира по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(6) Лихви върху дължимите суми по заповед за реализиране на ограничена имуществена отговорност не се дължат.

(7) Събраните по заповеди за ограничена имуществена отговорност суми се внасят в приход на бюджета на Националната служба за охрана.