Чл. 33. (В сила от 05.04.2015 г.) (1) Лицата, получили разрешение за производство на взривни вещества за граждански цели, са длъжни да създадат и поддържат система за събиране и съхранение на данни за целия жизнен цикъл на взривните вещества.

(2) Системата по ал. 1 трябва да позволява проследяване на движението на взривните вещества, така че всички лица, извършващи дейности с тях, да могат да бъдат идентифицирани по всяко време.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., отм. - ДВ, бр. 100 от 2020 г.)

(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2020 г., в сила от 25.02.2021 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) Данните по ал. 1, включително данните от уникалната идентификация, се съхраняват от лицето, получило разрешение за производство, за период 10 години след предоставянето на взривните вещества на лица, получили разрешение за извършване на дейности с тях, или до края на жизнения им цикъл, когато има информация за това, и се предоставят при поискване на Министерството на икономиката и индустрията.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2020 г., в сила от 25.02.2021 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) При прекратяване дейността на лицето по ал. 1 данните по ал. 4 се предават в едномесечен срок на Министерството на икономиката и индустрията.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2020 г., в сила от 25.02.2021 г.) В случаите по ал. 5 разрешението за производство прекратява действието си и обстоятелството се вписва в регистъра по чл. 11а.