Чл. 37. (1) Разходите за прилагане на превантивни и оздравителни мерки, както и на мерки по чл. 26, ал. 1, т. 1, включително разходите за възлагане на допълнителни анализи, са за сметка на операторите, в резултат на чиято дейност е възникнала непосредствена заплаха за екологични щети или са причинени екологични щети, с изключение на случаите по ал. 2.

(2) Не са за сметка на оператора разходите по ал. 1, когато той докаже, че непосредствената заплаха за екологични щети или причинените екологични щети са:

1. причинени от трето лице въпреки предприемането от оператора на всички подходящи мерки за безопасност;

2. резултат от спазване на задължително предписание, издадено от орган на изпълнителната власт, с изключение на предписание, издадено след емисия или инцидент, причинени от дейностите на самия оператор.

(3) Когато операторите са изразходвали средства по ал. 1 в случаите по ал. 2, т. 1 и 2, те могат да поискат възстановяване на направените разходи.

Чл. 38. (1) Когато непосредствената заплаха или екологичната щета е в причинна връзка с дейността на двама или повече оператори, те отговарят солидарно за разходите по чл. 37, ал. 1.

(2) Разпоредбите на закона не ограничават регресните претенции между операторите по ал. 1, както и други гражданскоправни претенции на оператора срещу други лица.

(3) В случаи на възникнала непосредствена заплаха за екологични щети или причинени екологични щети при последователни оператори отговаря последният оператор, като той има право на регресен иск срещу останалите.

Чл. 39. (1) Оператор, който не е изпълнил задълженията си, предвидени в заповедите по чл. 20, ал. 5, чл. 29, ал. 6 и чл. 32, ал. 2, и оператор, който е бил неизвестен към момента на определяне на превантивните и оздравителните мерки и на мерките по чл. 26, ал. 1, т. 1, или третото лице по чл. 37, ал. 2, т. 1 са длъжни да възстановят извършените от съответния орган на изпълнителната власт разходи за прилагане на мерките.

(2) Вземането на органа на изпълнителната власт за разходи по прилагане на превантивни и оздравителни мерки се ползва с право на предпочтително удовлетворение преди вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 6 от Закона за задълженията и договорите, съответно преди вземанията по чл. 722, ал. 1, т. 6 от Търговския закон.

(3) Давността започва да тече от датата, на която превантивните и оздравителните мерки и мерките по чл. 26, ал. 1, т. 1 са завършени, или от датата, на която е идентифициран отговорният оператор или третото лице по чл. 37, ал. 2, т. 1, което от двете събития е по-късно.

Чл. 40. (1) Дължимите суми по чл. 39, ал. 1 се внасят по бюджета на органа на изпълнителната власт, извършил разходите по чл. 37, ал. 1.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2010 г.) Осъществяването на дейностите на органите на изпълнителната власт по закона се финансира от държавния бюджет, като със закона за държавния бюджет за съответната година се осигуряват средства по бюджета на Министерството на околната среда и водите и Министерския съвет.

Чл. 41. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 96 от 2020 г.) Вземанията на органа на изпълнителната власт за разходи по прилагане на превантивни и оздравителни мерки по този закон са публични и се събират принудително заедно с лихвите и разходите по събирането им от публичен изпълнител по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или по реда на Гражданския процесуален кодекс, когато са възложени на съдебен изпълнител.

(2) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2020 г.) В срок 14 дни от издаването на констативния протокол от компетентния орган по чл. 6, т. 2 - 4 или от оправомощено от него длъжностно лице за изпълнението на заповед по чл. 20, ал. 5 в случаите по чл. 23, ал. 1, чл. 24, ал. 2, чл. 29, ал. 6, чл. 33, ал. 11, чл. 34, ал. 10 и чл. 35, ал. 3 областният управител представя в Министерството на околната среда и водите документи, удостоверяващи изпълнението на заповедта.

(3) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 96 от 2020 г.) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице издава акт за установяване на публично държавно вземане по ал. 1 въз основа на документите по ал. 2. В акта се съдържа и покана за доброволно изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 42. Органът на изпълнителната власт може да реши да не си възстанови изразходените средства, когато разходите по възстановяването ще бъдат по-големи от сумата, която ще бъде възстановена.

Чл. 43. (1) Операторите, осъществяващи дейности съгласно приложение № 1, осигуряват финансово изпълнението на превантивните и оздравителните мерки в предвидените от закона случаи чрез поне един от следните начини:

1. (В сила от 01.01.2011 г.) застрахователна полица;

2. банкова гаранция;

3. ипотека върху недвижими имоти и/или вещни права върху тях;

4. залог върху вземания, движими вещи или ценни книжа.

(2) (В сила от 01.01.2011 г.) Операторите, осъществяващи дейности съгласно приложение № 1, могат да представят в Министерството на околната среда и водите застрахователна полица в полза на Министерството на околната среда и водите за покриване на риска от възникване на непосредствена заплаха или настъпване на екологична щета в 7-дневен срок от сключването на договора за застраховка.

(3) (В сила от 01.01.2011 г.) Размерът на застрахователната сума по договора за застраховка е не по-малък от 50 000 лв.

(4) При възникнала непосредствена заплаха или причинена екологична щета, когато не е сключил договор за застраховка, операторът представя в Министерството на околната среда и водите обезпечение по ал. 1, т. 2 - 4 на размера на разходите за превантивни и оздравителни мерки, определен в заповедите по чл. 20, ал. 5, чл. 29, ал. 6 и чл. 32, ал. 2.

(5) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2020 г.) При възникнала непосредствена заплаха или причинена екологична щета, когато операторът е сключил договор за застраховка, който не покрива размера на разходите за превантивни и оздравителни мерки, определен в заповедите по чл. 20, ал. 5, чл. 29, ал. 6 и чл. 32, ал. 2, операторът представя в Министерството на околната среда и водите поне едно от обезпеченията по ал. 1, т. 2 - 4 до необезпечения размер на разходите.

Чл. 43а. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2020 г.) (1) В случаите по чл. 3, т. 2 операторът или третото лице осигуряват финансово изпълнението на оздравителните мерки чрез поне един от следните начини:

1. банкова гаранция;

2. ипотека върху недвижими имоти и/или вещни права върху тях;

3. залог върху вземания, движими вещи или ценни книжа.

(2) Обезпечението по ал. 1 се представя в Министерството на околната среда и водите в 7-дневен срок от съобщаване на заповедите по чл. 29, ал. 6 и чл. 32, ал. 2.

(3) Банковата гаранция по ал. 1, т. 1 се учредява за срока, определен в заповедите по чл. 29, ал. 6 и чл. 32, ал. 2.

Чл. 43б. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2020 г.) (1) В случаите по чл. 3, т. 3 операторът осигурява финансово изпълнението на превантивните и оздравителните мерки чрез поне един от следните начини:

1. банкова гаранция;

2. ипотека върху недвижими имоти и/или вещни права върху тях;

3. залог върху вземания, движими вещи или ценни книжа.

(2) Обезпечението по ал. 1 се представя в Министерството на околната среда и водите в 7-дневен срок от съобщаване на заповедите по чл. 20, ал. 5, чл. 29, ал. 6 и чл. 32, ал. 2.

(3) Банковата гаранция по ал. 1, т. 1 се учредява за срока, определен в заповедите по чл. 20, ал. 5, чл. 29, ал. 6 и чл. 32, ал. 2.

Чл. 44. (1) Обезпечението по чл. 43, ал. 1, т. 2 - 4 се представя в 7-дневен срок от съобщаването на заповедите по чл. 20, ал. 5, чл. 29, ал. 6 и чл. 32, ал. 2.

(2) Банковата гаранция се учредява за срока, определен в заповедите по ал. 1.

Чл. 45. (1) Обезпеченията по чл. 43, ал. 1, т. 2 - 4 се реализират от Министерството на околната среда и водите при:

1. неизпълнение, забавено или лошо изпълнение на превантивните и оздравителните мерки, определени в заповедите по чл. 20, ал. 5, чл. 29, ал. 6 и чл. 32, ал. 2;

2. неплатежоспособност на оператора.

(2) При настъпване на обстоятелствата по ал. 1 Министерството на околната среда и водите има право да иска изплащане на застрахователното обезщетение.

Чл. 46. (1) Банковата гаранция се освобождава, а вписването на ипотеката или залога се заличава в 10-дневен срок след окончателното приемане на осъществените мерки по съответния ред.

(2) В случай че в срока по ал. 1 обезпеченията не са освободени/заличени, операторът може да предприеме действия по освобождаването им.

Чл. 58. (1) Министърът на околната среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции и директорите на националните паркове или оправомощени от тях длъжностни лица в съответствие с компетенциите им по закона налагат принудителни административни мерки при възникване на непосредствена заплаха за екологични щети или при причинени екологични щети.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2020 г.) За неизпълнение на задълженията по този закон компетентните органи по чл. 6 могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки и да налагат административни наказания.

Чл. 59. (1) Принудителните административни мерки са:

1. спиране дейността на операторите, непосредствено свързана с настъпването на екологичните щети;

2. спиране достъпа до територии на собствениците и ползвателите;

3. налагане на забрани или ограничения за ползване на водите.

(2) При прилагане на принудителни административни мерки министърът на околната среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции и директорите на националните паркове или оправомощени от тях длъжностни лица със съдействието на областния управител спират с мотивирана заповед дейността на операторите, причинила екологични щети, както и достъпа до територии на собствениците и ползвателите, включително чрез пломбиране или запечатване.

(3) Маркировката на пломбата и начинът на пломбиране и запечатване по ал. 2 се утвърждават със заповед на министъра на околната среда и водите по чл. 159, ал. 3 от Закона за опазване на околната среда.

(4) В случаи на причинени екологични щети върху води и водни обекти компетентният орган може да прекрати водовземането и/или ползването на водните обекти.

Чл. 60. (1) Прилагането на принудителна административна мярка се извършва с мотивирана заповед на съответния компетентен орган.

(2) В заповедта по ал. 1 се определят видът на принудителната административна мярка и начинът на прилагането ѝ.

(3) Заповедта по ал. 1 се връчва на заинтересованото лице по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(5) Обжалването на заповедта по ал. 1 не спира изпълнението ѝ.

Чл. 61. (1) Оператор, който не предостави в срок поискана информация, включително допълнителна информация от компетентен орган по чл. 6, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.

(2) Оператор, който не предостави на съответния компетентен орган информация по чл. 20, ал. 3 и чл. 26, ал. 2, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв.

(3) Оператор, който предостави на компетентен орган невярна или подвеждаща информация, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв.

(4) При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в двойния размер по ал. 1, 2 или 3.

Чл. 62. Оператор, който незабавно не предприеме мерките по чл. 20 и чл. 26, ал. 1, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв.

Чл. 63. (1) Оператор, който не представи в определения от компетентния орган срок доклад по чл. 30, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 96 от 2020 г.) Експерт по чл. 34, ал. 2, който не представи в определения от министъра на околната среда и водите срок доклад по чл. 34, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 500 до 1500 лв.

Чл. 64. Оператор, който не изпълни предписание, издадено от съответния компетентен орган, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000 лв.

Чл. 65. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2020 г.) Оператор, който не изпълни заповедите по чл. 20, ал. 6, чл. 29, ал. 6 и чл. 32, ал. 2, се наказва с глоба или с имуществена санкция в двойния размер на разходите за предприемане на превантивни или оздравителни мерки.

Чл. 66. Оператор, който не изпълни задължението си по чл. 43, ал. 1, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв.

Чл. 67. (1) Длъжностно лице, което не допусне на територията на проверяван обект контролен орган, извършващ проверка, измерване или вземане на проба, се наказва с глоба в размер от 2000 до 6000 лв.

(2) В случаите по ал. 1 съответният оператор - юридическо лице или едноличен търговец, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000 лв.

Чл. 68. (1) За нарушение по този закон, което не съставлява престъпление, виновното длъжностно лице се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., а на оператора се налага глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.

(2) При повторно нарушение се налага глоба, съответно имуществена санкция, в двоен размер на първоначално наложената.

Чл. 69. Актовете, с които се установяват административните нарушения, се съставят от длъжностни лица, оправомощени от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции или директорите на националните паркове.

Чл. 70. (Доп. - ДВ, бр. 96 от 2020 г.) Наказателните постановления се издават от министъра на околната среда и водите или от оправомощено от него длъжностно лице, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции или директорите на националните паркове по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 71. Глобите и/или имуществените санкции по този закон постъпват по бюджета на Министерството на околната среда и водите.