Чл. 6. (1) Не подлежат на установяване и обезщетяване по реда на този закон вреди, които са причинени:

1. от природни бедствия;

2. от неизвестен причинител;

3. (изм. - ДВ, бр. 45 от 1984 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2006 г.) от лица, отговарящи по реда на Кодекса на труда, Примерния устав на ТКЗС, Закона за държавната финансова инспекция;

4. при изпълнение на договорни задължения към увредения;

5. в рамките на покрит от застраховка риск;

6. (доп. - ДВ, бр. 35 от 1979 г.) на пчелни семейства, които не са надлежно вписани в регистъра на общинския (районния) народен съвет по местонахождението на кошерите;

7. на селскостопанско имущество, намиращо се в райони на населени места, в които е забранено извършването на съответната селскостопанска дейност.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 45 от 1984 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 09.04.2011 г.) Селскостопанското имущество, намиращо се в границите на горските територии, се опазва по предвидения в Закона за горите ред. Установяването на вредите на това селскостопанско имущество, определянето на обезщетения и налагането на административни наказания се извършват по реда на този закон от Изпълнителната агенция по горите и нейните структури.

(3) В случаите, когато в друг закон или указ се предвижда специален ред за установяване на вреди, причинени на селскостопанско имущество по определен начин или при определени условия, както и за изплащане на обезщетения за такива вреди, прилага се специалният закон или указ.