Чл. 202. (1) Военнослужещите имат право на отпуск, когато:
1. са призовани в съд или в други органи като страна, свидетел или вещо лице;
2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2025 г., в сила от 01.01.2026 г.) са кръводарители - за деня на прегледа и кръводаряването, както и два работни дни непосредствено след него; когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползва в първите три работни дни след нея;
3. (изм. - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) участват в заседания като съдебни заседатели.
(2) (Нова - ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 05.01.2024 г.) По време на отпуските по ал. 1 на военнослужещия се изплаща възнаграждение, както следва:
1. по т. 1 и 3 - според предвиденото в специалните закони;
2. по т. 2 - в размера по чл. 204.
(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 05.01.2024 г.) Отпускът по ал. 1 се зачита за служебен стаж и не се включва в другите отпуски, определени с този закон.