Чл. 196. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2025 г., в сила от 01.01.2026 г.) (1) Когато военнослужещият изпълнява дежурство, с изключение на случаите по чл. 195, ал. 4, но е назначен на длъжност, за която носенето на дежурство не се включва в основните му функционални задължения, той получава допълнително възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 1, осигурява му се междудневна почивка от 12 часа и междуседмична почивка не по-малко от 36 часа и се компенсира с намалено служебно време непосредствено след положеното дежурство, както следва:
1. с 8 часа, когато дежурството обхваща повече от 12 часа в делничен ден;
2. с 16 часа, когато дежурството обхваща повече от 12 часа в почивен или празничен ден.
(2) По изключение поради обоснована необходимост или неотложни служебни причини се допуска компенсирането с намалено служебно време по ал. 1 да се извърши до два месеца след края на календарния месец, в който е положено дежурството.
(3) Когато компенсирането или част от него не е извършено до изтичане на срока, посочен в ал. 2, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност.
(4) При освобождаване от военна служба и обективна невъзможност за осигуряване на намалено служебно време в срока по ал. 2 на военнослужещия се изплаща обезщетение за некомпенсираните часове в рамките на съществуващото му правоотношение по изпълнение на военната служба.
(5) Обезщетението по ал. 4 се определя на базата на основното месечно възнаграждение на военнослужещия, дължимо към датата на освобождаването от военна служба или отстраняване от длъжност.
Все още няма други разпоредби, които препращат към чл. 196.