Чл. 17. (1) Залогът на вземане има действие спрямо длъжника по заложеното вземане след съобщаването му.

(2) Съобщението може да се направи както от залогодателя, така и от заложния кредитор и съдържа:

1. изявление, че вземането се залага;

2. описание на вземането и на заложената част;

3. данните за вписването на залога в регистъра.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.) Залогодателят няма право да се разпорежда, нито повторно да залага заложеното вземане без съгласието на заложния кредитор.

(4) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.) До датата на вписване на пристъпването към изпълнение залогодателят може да събира заложеното вземане и неговите плодове, освен ако в договора за залог е предвидено друго. Когато в договора за залог е предвидено ограничение за длъжника да събира заложеното вземане или неговите плодове, тези ограничения се включват в съобщението по ал. 2, за да имат действие за длъжника по заложеното вземане.

(5) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.) Когато върху заложеното вземане бъде наложен запор преди пристъпване към изпълнение от заложния кредитор по реда на този закон, удовлетворяването на заложния кредитор се извършва чрез присъединяването му към изпълнителното производство, по което е наложен запорът.