Чл. 9. (1) Залогодателят, запазил държането на заложеното имущество, е длъжен да се грижи за запазването му с грижата на добър търговец, като:

1. застрахова заложеното имущество за своя сметка срещу общоприетите в търговския обмен рискове по начин, който осигурява възможност на заложния кредитор да се ползва от застрахователното обезщетение;

2. уведомява заложния кредитор за всички повреди и посегателства върху заложеното имущество;

3. уведомява заложния кредитор за всички производства, засягащи заложеното имущество;

4. писмено уведомява заложния кредитор за всички правни и фактически действия, водещи до прехвърляне или възникване на права на трети лица върху заложеното имущество или до промяна в неговата идентичност, и го снабдява с копия от документите, установяващи прехвърлянето или учредяването на правата;

5. уведомява третите лица, придобили права върху заложеното имущество, за правата на заложния кредитор;

6. при опасност от развала на заложеното имущество, след като извести заложния кредитор, продава имуществото и влага получената сума в банка за обезпечение на заложния кредитор.

(2) Залогодателят е длъжен да осигурява на заложния кредитор възможност да проверява състоянието на заложеното имущество.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 1999 г.) В случаите на ал. 1, т. 4 залогодателят е длъжен незабавно да поиска вписване в съответния регистър на промените в правата върху или в идентичността на заложеното имущество.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.) Залогодателят не може да се разпорежда със заложеното имущество след вписване на пристъпване към изпълнение. Извършените от залогодателя разпореждания със заложеното имущество след вписаното пристъпване към изпълнение не могат да се противопоставят на заложния кредитор и присъединените кредитори по чл. 40.

(5) Залогодателят е длъжен при погасяване на залога да удовлетвори заложния кредитор с получената сума срещу отчужденото имущество.