Чл. 38. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) Предложение за отмяна или изменяне на решение на комисиите по чл. 17, ал. 1 и на удостоверение по чл. 24, ал. 9 или чл. 24б, ал. 6 се разглежда и решава от органа, издал решението или удостоверението, с ново решение или удостоверение в едномесечен срок от изтичането на срока по чл. 37, ал. 2.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Актът, с който се отменя или изменя решението, съответно отказът за това, се съобщава на заинтересуваните лица и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на съда не подлежи на касационно обжалване.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) При отмяна на решението за промяна предназначението на земята за държавни или общински нужди на собственика се заплаща от държавата или общината обезщетение за причинените вреди и пропуснатите ползи.

(4) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г., доп. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) При отмяна на решението за промяна на предназначението на земята и удостоверението по чл. 24б, ал. 6, както и в случаите по чл. 24, ал. 5, т. 2 и 3 и чл. 24б, ал. 7, заплатената такса по чл. 30, ал. 1 или 2 не се възстановява. Когато реализирането на инвестиционното намерение не може да бъде осъществено поради наложени с нормативен или общ административен акт забрани и решението или удостоверението за промяна на предназначението на земеделската земя бъде отменено по искане на заинтересованото лице, заплатената такса по чл. 30, ал. 1 или 2 се възстановява.