Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г., доп. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2012 г., в сила от 17.02.2012 г.) Производство за предоставяне на разрешение за търсене и проучване или за проучване или на концесия за добив се открива след проверка в специализираните карти и регистри по този закон и в специализираните карти и регистри по Закона за съхранение на въглероден диоксид в земните недра и след съгласуване със:
1. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2020 г.) компетентните органи за опазване на националната сигурност, отбраната на страната, околната среда и водите, културните ценности, управлението на пътищата от републиканската пътна мрежа или оправомощени от тях длъжностни лица;
2. кметовете, на територията на чиито общини е разположена площта за търсене и проучване или за проучване или концесионната площ, за удостоверяване на обстоятелството дали заявената площ за търсене и проучване или за проучване или за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 или 6 попада във:
а) урбанизирана територия с граници, определени с влязъл в сила подробен устройствен план;
б) територия, в чиито граници има влязъл в сила устройствен план за изграждане на национален обект или на обект на социалната или на техническата инфраструктура - публична общинска собственост;
в) територия с обществено предназначение, която е включена в приета от общинския съвет програма или план за развитие на общината по чл. 21, ал. 1, т. 12 от Закона за местното самоуправление и местната администрация.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2020 г.) Министърът на енергетиката изисква становище от органите по ал. 1 в 14-дневен срок от постъпване на заявление за предоставяне на разрешение за търсене и проучване или за проучване, или на концесия за добив или от отстраняване на нередовностите и/или непълнотите по него, когато са констатирани такива.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2020 г.) Срокът за съгласувателните процедури не може да бъде по-дълъг от 30 дни.
Все още няма други разпоредби, които препращат към чл. 26.