Чл. 15. (1) Тежестта на доказване за това дали цифровото съдържание или цифровата услуга са предоставени съгласно изискванията, предвидени в чл. 8, се носи от търговеца.

(2) В случаите по чл. 14, ал. 2 тежестта на доказване за това дали предоставеното цифрово съдържание или цифрова услуга са отговаряли на изискванията за съответствие в момента на предоставянето им се носи от търговеца при несъответствие, което се появи в срок до една година от момента на предоставяне на цифровото съдържание или цифровата услуга.

(3) В случаите по чл. 14, ал. 4 тежестта на доказване за това дали предоставеното цифрово съдържание или цифрова услуга са отговаряли на изискванията за съответствие за периода от време, през който цифровото съдържание или цифровата услуга трябва да бъдат предоставени съгласно договора, се носи от търговеца при несъответствие, което се появи в рамките на този период от време.

(4) Алинеи 2 и 3 не се прилагат, когато търговецът докаже, че цифровата среда на потребителя не е съвместима с техническите изисквания на цифровото съдържание или цифровата услуга и когато търговецът е уведомил потребителя за тези изисквания по ясен и разбираем начин преди сключването на договора.

(5) Потребителят е длъжен да оказва съдействие на търговеца, доколкото е възможно и необходимо, в разумни рамки за установяване дали причината за несъответствието на цифровото съдържание или цифровата услуга към момента, посочен съответно в чл. 14, ал. 2 или 4, се дължи на цифровата среда на потребителя.

(6) Задължението на потребителя по ал. 5 се ограничава до предоставяне на достъп до наличните технически средства, които предполагат най-малка намеса в сферата на потребителя. Когато потребителят не изпълни своето задължение по ал. 5 и когато търговецът е уведомил потребителя по ясен и разбираем начин преди сключването на договора за техническите изисквания на цифровото съдържание или цифровата услуга, тежестта на доказване на несъответствието към момента, посочен съответно в чл. 14, ал. 2 или 4, се носи от потребителя.