Чл. 1. Република България в съответствие с чл. 36, т. 2 от Статута на Международния съд, по който тя е страна от 14 декември 1955 г., приема следната декларация:
Признава в съответствие с чл. 36, т. 2 от Статута на Международния съд за задължителна ipso facto и без специално споразумение по отношение на всяка друга държава, приела същото задължение, юрисдикцията на съда по всички правни спорове, основаващи се на факти и ситуации, възникнали или продължаващи да съществуват след влизането в сила на тази декларация, които се отнасят до:
1. тълкуване на договор;
2. какъвто и да е въпрос от международното право;
3. наличието на какъвто и да е факт, който, ако бъде установен, би представлявал нарушение на международно задължение;
4. (доп. - ДВ, бр. 89 от 2015 г., в сила от 17.11.2015 г.) естеството или размера на обезщетението, дължимо за нарушението на международно задължение, с изключение на спорове, произтичащи от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, от друг многостранен или двустранен международен договор или споразумение в областта на морското право, както и от международното обичайно право в областта на морското право, включително, но без да се ограничава само до спорове за права на корабоплаване, проучване и експлоатация на живи и неживи природни ресурси, защита и опазване на морската среда, делимитация на морски граници и пространства и на спорове с държава, която е признала задължителната юрисдикция на Международния съд по чл. 36, т. 2 на статута по-малко от 12 месеца преди да заведе дело пред съда или само за целите на конкретен спор.
Република България си запазва правото по всяко време да внесе изменения в тази декларация, които ще влязат в сила 6 месеца след депозиране на уведомлението за тях.
Тази декларация влиза в сила за срок от 5 години от датата на депозирането ѝ при Генералния секретар на Организацията на обединените нации. След изтичането на петгодишния срок тя ще остане в сила, докато не бъде денонсирана с предизвестие от 6 месеца до Генералния секретар на Организацията на обединените нации.
Все още няма други разпоредби, които препращат към чл. 1.