ЗАКОН ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ФИНАНСОВИ УСЛУГИ ОТ РАЗСТОЯНИЕ

Препратки към всички разпоредби
Показват се само разпоредби, към които има препратки.

Глава трета. ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

Чл. 8. (1) Преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да му предостави своевременно следната информация:

1. за доставчика:

а) име/наименование, основна дейност и седалище на доставчика, както и всеки адрес, който може да има значение за осъществяване на взаимоотношенията между доставчика и потребителя;

б) име/наименование и адрес на представителя на доставчика, установен в страната, в която живее потребителят, ако има такъв;

в) име и адрес на всяко друго лице, което има установени търговски взаимоотношения с потребителя във връзка с договора по чл. 6, както и информация в какво качество това лице влиза в търговски взаимоотношения с потребителя;

г) код по БУЛСТАТ или единен идентификационен код на доставчика, предоставен от Агенцията по вписванията;

д) адрес на административния или надзорния орган - когато дейността на доставчика е обект на издаване на предварително разрешение от съответния орган;

2. за финансовата услуга:

а) описание на основните характеристики на финансовата услуга;

б) обща цена на финансовата услуга, дължима от потребителя, включително всички комисиони, такси и разходи, свързани с услугата, както и всички данъци, които се заплащат чрез доставчика; когато не е възможно да се посочи точната цена на услугата, се посочва начинът на изчисляване на цената, който дава възможност на потребителя да я провери;

в) уведомяване на потребителя, ако финансовата услуга е свързана с инструменти, които предполагат особени рискове, произтичащи от тяхната специфика или от операциите, които предстои да бъдат извършени или чиято цена зависи от колебанията на финансовите пазари, върху които доставчикът не може да влияе, и че постигнатите до момента резултати не позволяват извършването на надеждни прогнози;

г) наличие на други данъци и/или разходи, които не се заплащат чрез доставчика или не са определени от него;

д) периода от време, през който предоставената информация е валидна;

е) начин на плащане и изпълнение на услугата;

ж) всички допълнителни разходи за потребителя, свързани с използването на средство за комуникация от разстояние, когато те се заплащат от потребителя;

3. за договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние:

а) наличието или липсата на право на потребителя да се откаже от сключения договор съгласно чл. 12, ал. 1, 2 или 3; когато потребителят има право да се откаже от сключения договор, информацията включва и периода от време, през който той може да упражни своето право, условията за упражняването му, в т.ч. сумата, която потребителят може да бъде задължен да заплати съгласно чл. 13, ал. 1, както и информация за последиците за потребителя от неупражняване правото на отказ от сключения договор;

б) минималния срок на договора за предоставяне на финансова услуга от разстояние при договори за непрекъснато или периодично предоставяне на финансови услуги;

в) правото на страните да прекратят договора предсрочно или едностранно съгласно клаузите на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, в т. ч. предвидената в договора неустойка, която следва да се заплати;

г) практически указания за упражняване правото на отказ от сключения договор, в които се посочва и адресът, на който да се изпрати уведомлението;

д) държавата членка или държавите - членки на Европейския съюз, чието право доставчикът сочи като приложимо при установяване на търговски отношения с потребителя преди сключването на договора;

е) приложимия закон към договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и/или за компетентната юрисдикция;

ж) езика или езиците, на които се предоставят условията на договора и преддоговорната информация по този член;

з) езика или езиците, които доставчикът се задължава със съгласието на потребителя да използва за комуникация по време на действие на договора;

4. друга информация за:

а) наличието или липсата на извънсъдебни способи за решаване на потребителски спорове по договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и за обезщетяване на потребителя, както и за достъпа на потребителя до такива способи;

б) съществуването на гаранционен фонд или на други подобни способи за обезщетяване на потребителите, различни от Фонда за гарантиране на влоговете в банките и от Фонда за компенсиране на инвеститорите в ценни книжа.

(2) (Нова - ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.11.2009 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2018 г., в сила от 06.03.2018 г.) Когато доставчикът е доставчик на платежни услуги по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, в случаите по ал. 1 се прилагат разпоредбите на чл. 58, съответно чл. 60 и 61 от Закона за платежните услуги и платежните системи, като на потребителя се предоставя и информацията по ал. 1, т. 2, букви "в" - "ж", т. 3, букви "а", "г" и "д" и т. 4, буква "б".

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.11.2009 г.) Доставчикът предоставя информацията по ал. 1 по начин, който не предизвиква съмнение за нейната търговска цел. Информацията се предоставя по ясен и разбираем начин в зависимост от вида на използваното средство за комуникация от разстояние при спазване на изискването за добросъвестност на страните по търговските сделки и за защита на интересите на недееспособните лица.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.11.2009 г.) Информацията по този член се предоставя на потребителя достатъчно време преди той да бъде обвързан със задължения по договора. Когато финансовата услуга се предоставя на територията на Република България, информацията се предоставя на български език или и на български език.

Чл. 9. (1) При използването на телефон като средство за комуникация или на друго средство за гласова комуникация от разстояние доставчикът е длъжен още в началото на разговора с потребителя да разкрие ясно и недвусмислено своята самоличност и търговския характер на обаждането.

(2) Когато потребителят изрично изрази съгласие, доставчикът му предоставя следната информация:

1. самоличност на лицето, установило връзка с потребителя, и неговите взаимоотношения с доставчика;

2. описание на основните характеристики на финансовата услуга;

3. общата цена, дължима от потребителя на доставчика за финансовата услуга, която включва всички данъци, платими чрез доставчика, или когато не е възможно да се посочи точна цена, посочва се начинът за изчисляване на цената, което позволява на потребителя да я провери;

4. наличието на други данъци и/или разходи, които не се заплащат чрез доставчика или не са определени от него;

5. наличието или липсата на право на потребителя да се откаже от сключения договор; когато потребителят има право да се откаже от сключения договор, посочват се срокът и условията за упражняване на това право, в т. ч. сумата, която потребителят може да бъде задължен да плати.

(3) Доставчикът уведомява потребителя, че при поискване от негова страна може да му бъде предоставена допълнителна информация, както и естеството на тази информация.

Глава четвърта. ПРАВО НА ОТКАЗ ОТ ДОГОВОРА. ПРАВО НА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОРА

Чл. 12. (1) Потребителят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения договор в срок 14 дни, считано от:

1. датата на сключване на договора;

2. деня, в който потребителят получи условията на договора и информацията по чл. 10, ал. 1 и 2, когато това става след сключване на договора.

(2) Потребителят може, без да дължи обезщетение и/или неустойка и без да посочва причина, да упражни правото си на отказ от сключения от разстояние договор за допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски или за застраховка "живот" в срок 30 дни, считано от:

1. датата на сключване на договора за допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски или от момента, в който застрахованият е уведомен от застрахователя за сключването на договора за застраховка, или от

2. деня, в който потребителят получи условията на договора и информацията по чл. 10, ал. 1 и 2, когато това става след сключване на договора.

(3) Алинея 1 не се прилага за:

1. финансови услуги, чиято цена зависи от колебанията на финансовия пазар, които могат да възникнат през периода, през който потребителят има право да се откаже от договора, и върху които доставчикът не може да влияе, като услуги, свързани със:

а) обмяна на валута;

б) инструменти на паричния пазар;

в) прехвърлими ценни книжа;

г) дялове в предприятия за колективно инвестиране;

д) договори за финансови фючърси, в т. ч. еквивалентни инструменти, задълженията по които могат да бъдат изпълнени чрез парично плащане в брой;

е) форуърдни лихвени споразумения;

ж) лихвени суапове, валутни суапове и суапове с акции;

з) опции за закупуване или продажба на инструментите по ал. 3, в т. ч. еквивалентни инструменти, задълженията по които могат да бъдат изпълнени чрез парично плащане в брой, включително опции върху валута и върху лихвени проценти;

2. застрахователни договори във връзка с пътуване, багаж или други краткосрочни застрахователни договори със срок, по-малък от един месец;

3. договори, които са изпълнени от двете страни по изричното искане на потребителя, преди той да е упражнил правото си на отказ от договора;

4. договори за кредит, предназначени за придобиване или запазване правото на собственост върху земя или сграда, която е построена или която предстои да бъде построена, както и за извършване на ремонт или подобрения в недвижим имот.

(4) При упражняване на правото си на отказ от сключения договор потребителят уведомява доставчика преди изтичането на срока по чл. 12, ал. 1 или 2. Срокът се смята за спазен, ако уведомлението, направено на хартиен или друг траен носител, достъпен за получателя, е било изпратено преди изтичането на съответния срок.

(5) Когато във връзка с договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е сключен друг договор между доставчика по първоначалния договор и трето лице и потребителят упражни правото си на отказ по чл. 12, ал. 1 или 2 от първоначалния договор, договорът между доставчика и третото лице се прекратява, без потребителят да дължи обезщетение и/или неустойка.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Алинеи 1 и 2 не се прилагат в случаите по чл. 56 и 161к от Закона за защита на потребителите.

Глава пета. ТЪРГОВСКИ СЪОБЩЕНИЯ И ТЕЖЕСТ НА ДОКАЗВАНЕ

Чл. 18. (1) При договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е:

1. изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя;

2. спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2;

3. получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор.

(2) За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис.

(3) Преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

(4) Всяка клауза в договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, която предвижда, че тежестта на доказване изпълнението на задълженията на доставчика, предвидени по този закон, е за сметка на потребителя, е нищожна.

(5) За договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите.

Глава шеста. ПОТРЕБИТЕЛСКИ СПОРОВЕ И ЖАЛБИ

Чл. 20. Исковете за преустановяване или забрана на действия или търговски практики по този закон, които са в нарушение на колективни интереси на потребителите, и исковете за обезщетение се предявяват при условията и по реда на чл. 186 - 190 от Закона за защита на потребителите.

Допълнителни разпоредби

(ОБН. - ДВ, БР. 20 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 06.03.2018 Г.)§ 28. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на:

1. член 47, който влиза в сила, след като Европейската комисия публикува електронната брошура относно правата на потребителите съгласно чл. 106, параграф 2 от Директива 2015/2366/ЕС, и чл. 71, ал. 2, т. 3, чл. 72, ал. 3, т. 4, ал. 4, т. 1, чл. 73, ал. 2, т. 3, ал. 3, т. 1 и чл. 100, които влизат в сила 18 месеца след влизането в сила на регулаторните технически стандарти, които Европейската комисия приема съгласно чл. 98, параграф 4 от Директива 2015/2366/ЕС; до влизането в сила на чл. 100, ал. 1 - 6 доставчиците на платежни услуги спазват изискванията на Окончателни насоки относно сигурността на плащанията в интернет от 19 декември 2014 г. на Европейския банков орган;

2. член 102, който влиза в сила от 30 април 2018 г., и чл. 103 - 109, които влизат в сила от 31 октомври 2018 г.;

3. параграф 16, т. 2, буква "в" от преходните и заключителните разпоредби относно ал. 8, която влиза в сила от 1 януари 2019 г.;

4. параграф 25 и § 26, т. 1 - 5 от преходните и заключителните разпоредби, които влизат в сила от 1 юли 2018 г.

Мерки по въвеждане
Зареждане ...