Чл. 45. (Нов - ДВ, бр. 56 от 2022 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 2025 г.) Съдът по чл. 6 незабавно образува производство и насрочва делото при спазване на срока по чл. 20, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1805. Съдът разглежда делото в състав от един съдия в открито съдебно заседание с участието на прокурор и на засегнатото лице.

(2) Неявяването на лицето, когато е редовно призовано, не е пречка за разглеждане на делото.

(3) Когато лицето не може да бъде намерено, за да бъде редовно призовано, му се назначава защитник.

(4) Съдът запознава засегнатото лице с акта за конфискация, след което го изслушва.

(5) Когато намери делото за изяснено, съдът изслушва прокурора, засегнатото лице и неговия защитник и се оттегля на съвещание за постановяване на решение.

(6) В срока по чл. 20, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1805 съдът се произнася с решение, с което:

1. признава акта и го изпраща незабавно на съответния изпълнителен орган;

2. отказва признаване или изпълнение на акта;

3. признава акта и отлага изпълнението му;

4. прекратява производството в случаите по чл. 22, параграф 3, букви "а" и "в" от Регламент (ЕС) 2018/1805;

5. спира производството в случаите по чл. 22, параграф 3, букви "б", "г" и "д" от Регламент (ЕС) 2018/1805.

(7) Спряното производство по ал. 6, т. 5 се възобновява в случаите по чл. 22, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2018/1805.

(8) Доколкото разпоредбите на ал. 1 - 7 не съдържат специални правила, се прилагат съответните разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс.

Чл. 48. (Нов - ДВ, бр. 56 от 2022 г.) (1) Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 се прилага съответно и за акта за конфискация.

(2) Удостоверението по чл. 17 от Регламент (ЕС) 2018/1805 се издава от българския съд, постановил акта за конфискация.