Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2022 г.) Съдът по чл. 6 може да откаже признаване или изпълнение на акта за обезпечаване, когато:

1. удостоверението не е представено, представено е непълно удостоверение или то очевидно не съответства на акта за обезпечаване;

2. по българското законодателство лицето, срещу което се води наказателното производство, се ползва с имунитет или привилегия, което прави невъзможно изпълнението на акта за обезпечаване;

3. от данните в удостоверението се установи, че във връзка с изпълнението на искането по чл. 4 за наказателното производство, в което е издаден актът за обезпечаване, е налице основанието по чл. 24, ал. 1, т. 6 от Наказателно-процесуалния кодекс;

4. деянието, на което се основава актът за обезпечаване, не съставлява престъпление по българското законодателство, с изключение на случаите по чл. 5, ал. 2 и 3.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2022 г.) В случаите по ал. 1, т. 1 съдът може да:

1. определи срок за представяне на удостоверението или за извършване на поправки в него, за предоставяне на допълнителна информация, или

2. приеме друг равностоен документ, или

3. освободи компетентния орган на издаващата държава от представяне на удостоверението, ако прецени, че предоставената информация е достатъчна.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г.) Когато не е възможно да се изпълни актът за обезпечаване на основание, че имуществото е било унищожено, не може да се намери на посоченото в удостоверението място или местоположението не е посочено достатъчно точно, дори след консултиране с издаващата държава, съдът уведомява компетентния орган на издаващата държава незабавно след установяване на обстоятелството.