Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2022 г.) Съдът по чл. 6 може да отложи изпълнението на акта за обезпечаване, когато:

1. неговото изпълнение може да засегне незавършено наказателно производство за друго престъпление - до момента, до който това е необходимо;

2. (изм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г.) имуществото е предмет на друг акт за обезпечаване в наказателно производство - до отмяната на акта;

3. имуществото, което е предмет на акта за обезпечаване с оглед на неговото последващо отнемане, вече е предмет на акт за обезпечаване по друго производство пред български съд - до отмяната на този акт; тази разпоредба се прилага само в случаите, когато актът за обезпечаване, издаден от българския съд в другото производство, би имал предимство пред последващ акт за обезпечаване, постановен от български съд в наказателно производство.

(2) В уведомлението по чл. 8, ал. 4 за отлагане на изпълнението се посочват основанията за отлагане и ако е възможно - очакваната му продължителност.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2022 г.) След отпадане на основанието за отлагане съответният компетентен орган по изпълнението незабавно предприема необходимите мерки за изпълнение на акта за обезпечаване и уведомява чрез съответния съд компетентния орган на издаващата държава.