Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Заявеното или патентованото изобретение може да бъде предмет на лицензионен договор.

(2) Чрез лицензионния договор може да се предостави изключителна, неизключителна, пълна или ограничена лицензия.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Изключителната лицензия трябва да е изрично уговорена. Лицензодателят по договор за изключителна лицензия няма право да предоставя лицензии със същия предмет на други лица. Той има право сам да използва лицензираното изобретение само ако това е изрично уговорено в договора.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Лицензионният договор има действие по отношение на трети лица от датата на вписването му в Държавния регистър на патентите.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.)