Чл. 64. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Споровете за нарушаване на изключителното право се решават от Софийския градски съд.

(2) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Когато ответникът по иск за нарушение е подал в Патентното ведомство искане за обявяване недействителност на патента или за заличаване регистрацията на полезен модел или е подал в Европейското патентно ведомство или пред Единния патентен съд възражение срещу европейския патент на основание чл. 99 или 105 от Конвенцията за издаване на европейски патенти (Европейската патентна конвенция) от 5 октомври 1973 г., изменена и допълнена с Акта за ревизиране на чл. 63 от конвенцията от 17 декември 1991 г. и с решения на Административния съвет на Европейската патентна организация от 21 декември 1978 г., 13 декември 1994 г., 20 октомври 1995 г., 5 декември 1996 г. и 10 декември 1998 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 15 от 2002 г.) (ДВ, бр. 71 от 2010 г.), наричана по-нататък "конвенцията", съдът спира делото до постановяване на окончателно решение по искането.

(3) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Когато искът е предявен от заявителя преди издаване на патент или свидетелство за регистрация на полезен модел, производството се спира до вземане на решение от Патентното ведомство.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) В случаите по предходната алинея Патентното ведомство е длъжно да се произнесе в едногодишен срок, считано от датата на уведомлението за спиране на производството.