Чл. 84. (1) Когато доставчикът на платежни услуги откаже изпълнението на платежно нареждане или откаже да инициира платежна операция, отказът и ако е възможно, причините за него и процедурата за поправяне на фактическите грешки, довели до отказ, трябва да се съобщят на ползвателя на платежни услуги, освен когато е налице забрана за предоставяне на подобна информация съгласно друг закон или акт на Европейския съюз.

(2) Доставчикът на платежни услуги предоставя или осигурява на разположение на ползвателя на платежни услуги уведомлението по ал. 1 своевременно и по договорен с ползвателя начин в сроковете по чл. 87, ал. 2 - 8.

(3) В рамковия договор може да се предвиди възможност доставчикът на платежни услуги да начисли такса, съответстваща на действителните му разходи, за предоставяне на уведомление, когато отказът за изпълнение на платежно нареждане е обективно обоснован.

(4) Когато са налице всички предвидени в рамковия договор условия, доставчикът на платежни услуги на платеца няма право да откаже изпълнението на разрешено платежно нареждане, независимо дали е подадено от платеца, включително чрез доставчик на услуги по иницииране на плащане, или от, или чрез получателя, освен когато за изпълнението на нареждането е налице ограничение съгласно нормативен акт.

(5) За целите на чл. 87, ал. 2 - 6, чл. 91, 92 и чл. 93, ал. 1 платежно нареждане, чието изпълнение е отказано, се смята за неполучено.