Чл. 3. (1)по смисъла на този закон са:

1. банки по смисъла на Закона за кредитните институции;

2. дружества за електронни пари по смисъла на този закон;

3. платежни институции по смисъла на този закон;

4. доставчици на услуги по предоставяне на информация за сметка по смисъла на този закон;

5. Европейската централна банка и националните централни банки на държавите членки, когато не действат в качеството си на органи на парична политика или на органи, осъществяващи публичноправни функции.

(2) Лица, които не са доставчици на платежни услуги, нямат право да предоставят платежни услуги с изключение на дейностите по чл. 2.

(3) Доставчикът на платежни услуги не контролира предмета и законосъобразността на сделката, във връзка с която се предоставя платежната услуга, освен ако с нормативен акт е предвидено друго.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Доставчиците на платежни услуги и платежните системи обработват лични данни на ползватели на платежни услуги при спазване на изискванията за защита на личните данни, като при предотвратяване, разследване и разкриване на измами, свързани с платежни услуги, обработката може да се извършва и без съгласието на лицето, за което се отнасят данните.

(5) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Лице, което не притежава лиценз за извършване на дейност по предоставяне на платежни услуги и/или издаване на електронни пари, не може да използва в своето наименование, в рекламната си или в друга дейност думи, означаващи извършване на такава дейност, освен в случаите на извършване на рекламна дейност от лице, вписано в регистъра по чл. 19 като представител на платежна институция или на дружество за електронни пари, при спазване на условието по чл. 30, ал. 2.