Чл. 34. (1) Електронните пари са парична стойност, съхранявана в електронна, включително магнитна форма, която представлява вземане към издателя, издава се при получаване на средства с цел извършване на платежни операции и се приема от физическо или юридическо лице, различно от издателя на електронни пари.

(2) Издатели на електронни пари по смисъла на този закон са:

1. банки по смисъла на чл. 2 от Закона за кредитните институции;

2. дружества за електронни пари, получили лиценз по смисъла на този закон;

3. Европейската централна банка и националните централни банки на държавите членки, когато не действат в качеството си на органи на паричната политика или на органи, осъществяващи публичноправни функции.

(3) Лица, които не са издатели на електронни пари, нямат право да издават електронни пари с изключение на случаите по ал. 5.

(4) Електронни пари, до които издателят е осигурил отдалечен достъп с цел изпълнение на платежни операции, се съхраняват по сметка за електронни пари. Сметката за електронни пари е платежна сметка, по която се съхраняват електронни пари.

(5) Разпоредбите на тази глава не се прилагат за:

1. парична стойност, съхранявана в инструментите, посочени в чл. 2, ал. 1, т. 11;

2. парична стойност, която се използва за извършване на платежни операции, посочени в чл. 2, ал. 1, т. 12.