Чл. 103. (В сила от 31.10.2018 г.) (1) В достатъчен срок, преди потребителят да бъде обвързан с договор за платежна сметка, доставчикът на платежни услуги трябва да му предостави на хартиен или на друг дълготраен носител документ с информация за таксите, съдържащ стандартизираните термини от списъка по чл. 102. Предоставянето на документа с информация за таксите не засяга задълженията на доставчика на платежни услуги по чл. 60, т. 3 или по Закона за потребителския кредит.

(2) Документът по ал. 1 трябва да отговаря на следните изисквания:

1. да представлява кратък и самостоятелен документ;

2. да е представен и да е структуриран по ясен и лесен за четене начин, като е използван четлив шрифт;

3. да не се нарушава четливостта му, ако цветен оригинал бъде принтиран или копиран в черно и бяло;

4. да е съставен на български език или на друг език, уговорен между потребителя и доставчика на платежни услуги;

5. да е точен и да не съдържа подвеждаща информация;

6. таксите в документа да са посочени във валутата на платежната сметка или в друга валута на държава членка, уговорена между потребителя и доставчика на платежни услуги;

7. да е озаглавен "" в горната част на първата страница непосредствено до общия символ, който разграничава този документ от други документи;

8. да включва текст, че документът съдържа такси за най-представителните услуги, свързани с платежна сметка, и че пълна преддоговорна и договорна информация за всички услуги е налична в други документи.

(3) Когато една или повече услуги се предлагат като част от пакет от услуги, свързани с платежна сметка, в документа с информация за таксите се посочват таксата за целия пакет, услугите, включени в пакета, и техният брой, както и допълнителна такса за всяка услуга извън броя на услугите, за които се дължи пакетна такса.

(4) Документът с информация за таксите се изготвя в стандартизиран формат и съдържа общ символ съгласно делегиран акт, който Европейската комисия приема на основание чл. 4, параграф 6 от Директива 2014/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно съпоставимостта на таксите по платежните сметки, прехвърлянето на платежни сметки и достъпа до платежни сметки за основни операции (ОВ, L 257/214 от 28 август 2014 г.), наричана по-нататък "Директива 2014/92/ЕС".