Чл. 1. Законът урежда подготовката на гражданите за защита на отечеството и обществените отношения, свързани с ръководството, състава, подготовката, използването, отчета и службата в резерва на въоръжените сили на Република България.

Чл. 2. Резервът на въоръжените сили на Република България, наричан по-нататък "резерва", се състои от български граждани и техника за комплектуване на:

1. военните формирования от въоръжените сили в мирно и военно време;

2. структури по чл. 50, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България на други сили от системата за национална сигурност на Република България във военно време.

Чл. 3. (1) Резервът се комплектува на доброволен и на задължителен принцип.

(2) Доброволният принцип се прилага за български граждани, които са изявили желание да служат в резерва или да предоставят техника за определен период от време при условия и по ред, определени с този закон и със сключения договор. За срока на действие на договора българските граждани придобиват статус на резервисти, а техниката - статус на техника-резерв.

(3) Задължителният принцип се прилага за български граждани, които не са със статус на резервисти, но имат военна или друга специална подготовка или притежават техника и могат да получат мобилизационно назначение. Гражданите придобиват статус на запасни, а техниката - статус на техника-запас.

Чл. 3а. (Нов - ДВ, бр. 103 от 2016 г., в сила от 27.12.2016 г.) (1) Подготовката на гражданите за защита на отечеството се извършва на доброволен принцип.

(2) Доброволният принцип се прилага за български граждани, които са изявили желание да получат военна подготовка, при условия и по ред, определени с този закон.

(3) Българските граждани по ал. 2, получили военна подготовка, придобиват статус на запасни.

Чл. 4. (1) Формирането и използването на резерва на въоръжените сили в мирно време се планира, организира, подготвя и ръководи от министъра на отбраната.

(2) Формирането и използването на резерва на структурите по чл. 50, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се планира, организира, подготвя и ръководи от ръководителя на съответното ведомство.

(3) Воденето на отчета на резерва по ал. 1 и 2 за мирно и за военно време се осъществява от органите за водене на военния отчет при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет за военния отчет.

(4) Дейностите, свързани с резерва по ал. 1, се осигуряват финансово за сметка на бюджета на Министерството на отбраната, а по ал. 2 - за сметка на бюджета на съответното ведомство.

Чл. 5. (1) Резервът се състои от доброволен резерв и запас.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2016 г., в сила от 27.12.2016 г.) Доброволният резерв е предназначен за комплектуване с резервисти и техника-резерв по длъжностни разписания за мирно и за военно време на:

1. военните формирования от Българската армия и структури на пряко подчинение на министъра на отбраната - за изпълнението на задачи по отбраната на страната и други задачи по защита на националната сигурност;

2. военните формирования от въоръжените сили - за участие в операции и мисии извън територията на Република България в мирно време.

(3) Запасът е предназначен за:

1. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 22.12.2020 г.) комплектуване със запасни и техника-запас на военните формирования от въоръжените сили на Република България за военно време;

2. поддържане на комплектуваността със запасни и техника-запас на военните формирования от въоръжените сили при продължителни военни действия във военно време;

3. комплектуване на структури по чл. 50, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за други сили от системата за национална сигурност на Република България за военно време.

Чл. 6. (1) Службата на българските граждани в резерва е служба с особено предназначение, която се изпълнява по този закон и актовете за прилагането му.

(2) Службата в резерва в мирно време е служба в доброволния резерв и служба в запаса.

Чл. 7. (1) Службата в доброволния резерв е:

1. активна служба;

2. разположение за активна служба;

3. (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 22.12.2020 г.) срочна служба.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2016 г., в сила от 27.12.2016 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 22.12.2020 г.) Активната служба включва период от време, през който резервистът и техниката-резерв са извикани за изпълнение на задачи в състава на военните формирования от въоръжените сили или за придобиване на военна подготовка, за обучение в курсове за придобиване и повишаване на квалификацията или за преквалификация.

(3) Разположение за активна служба е период от време, през който резервистът и техниката-резерв не са извикани на активна служба, но са в готовност за нейното изпълнение.

(4) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 22.12.2020 г.) Срочната служба в доброволния резерв включва период от време, през който пълнолетен български гражданин преминава военна подготовка и изпълнява задачи в състава на военни формирования от въоръжените сили като резервист.

(5) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 22.12.2020 г.) При привеждане на въоръжените сили или на част от тях в по-висока степен на бойна и оперативна готовност резервистите и техниката-резерв, включени в указа на президента на Република България по чл. 19, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, се извикват на активна служба.

(6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 22.12.2020 г.) При обявяване на извънредно положение на територията на страната или на част от нея резервистите и техниката-резерв, включени в решението на Народното събрание или в указа на президента на Република България по чл. 122, ал. 2 на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, се извикват на активна служба.

Чл. 8. (1) Службата в запаса е период от време, през който:

1. запасните и техниката-запас с мобилизационно назначение имат готовност за изпълнение на задачи при обявяване на положение на война или на военно положение в съответствие с получената повиквателна заповед;

2. запасните и техниката-запас без мобилизационно назначение имат готовност за изпълнение на задачи във военно време след получаване на повиквателна заповед.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2016 г., в сила от 27.12.2016 г.) Запасният и техниката-запас при обявяване на положение на война или на военно положение се явяват на определеното в повиквателната заповед място.

Чл. 9. (1) От часа и деня на обявяване на положение на война или на военно положение започва военновременната служба на резервистите на активна служба и на техниката-резерв.

(2) Резервистите и техниката-резерв на разположение за активна служба, запасните и техниката-запас се смятат на военновременна служба от момента на оповестяването им.

Чл. 10. Държавата гарантира на резервистите и на техните работодатели/органи по назначаване, както и на собствениците на техниката-резерв специфични права, определени с този закон и със сключения договор.

Чл. 11. (1) На резервистите и запасните се присвояват военни звания. Те могат да се повишават и понижават във военно звание при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

(2) Резервистите и запасните могат да бъдат повишавани във военно звание посмъртно еднократно с една степен.

Чл. 12. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 22.12.2020 г.) Резервистите по време на активната служба и запасните по време на военновременната служба носят униформа и отличителни знаци, определени със заповед на министъра на отбраната.

(2) Правилата за носене на униформа и отличителните знаци се определят с уставите на въоръжените сили на Република България.

(3) Запасните от структурите по чл. 50, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България по време на военновременната служба носят униформа и отличителни знаци, определени с акт на Министерския съвет по предложение на съответния ръководител.

Чл. 13. (1) За високи постижения в службата в резерва и за заслуги към отбраната на страната резервистите, запасните и българските граждани могат да бъдат награждавани от министъра на отбраната с отличия и награди при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г., в сила от 01.01.2026 г.) Равностойността в евро на наградите по ал. 1 не се облага с данък.

Чл. 14. Ръководството на резерва се осъществява от:

1. Народното събрание;

2. президента на републиката;

3. Министерския съвет;

4. министъра на отбраната;

5. ръководителите на структурите по чл. 50, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Чл. 15. Народното събрание:

1. определя военни формирования от въоръжените сили и структури за допълване на въоръжените сили във военно време по предложение на Министерския съвет;

2. в рамките на общата численост на военните формирования от въоръжените сили определя числеността на доброволния резерв и на запаса за въоръжените сили по предложение на Министерския съвет.

Чл. 16. (Отм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 22.12.2020 г.)

Чл. 17. Министерският съвет:

1. определя държавната политика по отношение на резерва на въоръжените сили;

2. предлага на Народното събрание в рамките на общата численост на военните формирования от въоръжените сили да определи числеността на доброволния резерв и на запаса за въоръжените сили;

3. предлага на Народното събрание да определи военни формирования и структури за допълване на въоръжените сили във военно време;

4. (отм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 22.12.2020 г.)

5. определя структурите от други сили от системата за национална сигурност на Република България за включване във въоръжените сили във военно време.

Чл. 18. Министърът на отбраната:

1. ръководи провеждането на държавната политика по въпросите на резерва;

2. ръководи дейностите по планирането, организирането, управлението, отчета, подготовката и използването на резерва на въоръжените сили;

3. внася предложение в Министерския съвет за структура и численост на резерва на въоръжените сили;

4. разпределя личния състав и техниката за резерва по военни формирования от въоръжените сили;

5. предлага на Министерския съвет създаването на военни формирования и структури за допълване на въоръжените сили във военно време;

6. сключва, изменя и прекратява или оправомощава длъжностни лица да сключват, изменят и прекратяват договори за служба в доброволния резерв с резервисти и договори за предоставяне на техника-резерв за нуждите на въоръжените сили.

Чл. 19. Ръководителите на структурите по чл. 50, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България съгласувано с министъра на отбраната предлагат на Министерския съвет структури и численост за включване във въоръжените сили във военно време.

Чл. 20. (1) Областните управители и кметовете на общини:

1. (доп. - ДВ, бр. 103 от 2016 г., в сила от 27.12.2016 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 22.12.2020 г.) подпомагат воденето на военния отчет на българските граждани и техниката, осигуряват оповестяването и доставянето на запасни и техника-запас, в съответствие с дейностите и задачите, определени с акт на Министерския съвет;

2. предоставят помещения и осигуряват в административно отношение дейността на органите за водене на военния отчет;

3. ежегодно изготвят предложения до министъра на отбраната за обучение на техни ръководни кадри и служители по въпросите, свързани с резерва.

(2) Дейностите по ал. 1 ежегодно се осигуряват финансово за сметка на държавния бюджет чрез бюджета на съответната област/община.

Чл. 21. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2016 г., в сила от 27.12.2016 г.) Дейностите по водене на отчета, оповестяване и доставяне на резерва и планиране на индивидуалната военна подготовка на запаса се осъществяват от министъра на отбраната чрез Централното военно окръжие.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 22.12.2020 г.) Централното военно окръжие е военно формирование на пряко подчинение на министъра на отбраната, юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на отбраната.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2016 г., в сила от 27.12.2016 г.) Към Централното военно окръжие се създават подчинени териториални структури - военни окръжия, които са органи за водене на военния отчет по този закон.

(4) Устройството и дейността на Централното военно окръжие се определят с този закон, с плана за развитие на въоръжените сили и с акт на министъра на отбраната.

Чл. 22. (1) За изпълнение на възложените с този закон правомощия Централното военно окръжие изгражда, поддържа и използва информационни фондове.

(2) В информационните фондове могат да се обработват лични данни, свързани с воденето на военния отчет, като при обработването им:

1. не се иска съгласието на физическото лице;

2. физическото лице не се информира преди и по време на обработването на личните му данни;

3. личните данни не се предоставят на трети лица;

4. личните данни се съхраняват и след приключване на обработването им в срокове, определени от началника на Централното военно окръжие като администратор на личните данни.

(3) Личните данни се заличават, ако вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона или в изпълнение на съдебен акт.

(4) Личните данни от информационните фондове могат да се предоставят само на министъра на отбраната, както и на органите на съдебната власт за нуждите на конкретно наказателно дело, както и на чуждестранни органи по силата на международен договор, по който Република България е страна.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Обработването на лични данни се осъществява при условията и по реда на този закон и при спазване на изискванията за защита на личните данни.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Администратори на лични данни са началникът на Централното военно окръжие и оправомощени от него длъжностни лица, които възлагат обработката на лични данни.

(7) Редът за създаване, използване и закриване на информационните фондове, включително условията и редът за регистриране, съхраняване, получаване на достъп и използване на информация от тях, се определят с акт на началника на Централното военно окръжие.

Чл. 60. (1) В състава на запаса се включват запасните и техниката-запас.

(2) Военните формирования от въоръжените сили и структурите по чл. 50, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за военно време се комплектуват със запасни и с техника-запас при условията и по реда, определени с наредбата по чл. 128, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Чл. 61. (1) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2016 г., в сила от 27.12.2016 г.) Запасни са лицата, водещи се на военен отчет, които не са сключили договор за служба в доброволния резерв и отговорят на едно от следните условия:

1. били са на военна служба;

2. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2016 г., в сила от 27.12.2016 г.) завършили са успешно обучение по военна подготовка;

3. прекратили са служебните си правоотношения със структури по чл. 50, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;

4. (доп. - ДВ, бр. 103 от 2016 г., в сила от 27.12.2016 г.) притежават гражданска специалност, определена с наредбата по чл. 4, ал. 3 и необходима за военните формирования от въоръжените сили и за структурите по чл. 50, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(2) Мобилизационното назначение на запасните се дава от органите по военния отчет чрез връчване на повиквателна заповед.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2016 г., в сила от 27.12.2016 г.) Пределната възраст за служба в запаса е:

1. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 22.12.2020 г.) за войниците (матросите) - 55 години;

2. (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 22.12.2020 г.) за сержантите (старшините), офицерските кандидати и младшите офицери - 60 години;

3. (предишна т. 2, изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 22.12.2020 г.) за старшите офицери - 62 години;

4. (предишна т. 3, изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 22.12.2020 г.) за офицерите с висши военни звания - 65 години.

(4) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2016 г., в сила от 27.12.2016 г.) Пределната възраст за служба в запаса на лицата по ал. 1, т. 4 без военна подготовка е 55 години.

(5) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 22.12.2020 г.) Пределната възраст за служба в запаса на лицата по ал. 1, т. 3 е 63 години.

Чл. 62. Запасните се освобождават от служба в запаса при:

1. навършване на пределна възраст за запаса;

2. признаване на негодност за военновременна служба;

3. (отм. - ДВ, бр. 103 от 2016 г., в сила от 27.12.2016 г.)

4. приемане на военна служба или на служба в структурите по чл. 50, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;

5. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2016 г., в сила от 27.12.2016 г.) освобождаване или лишаване от българско гражданство;

6. смърт на запасния.

Чл. 62а. (Нов - ДВ, бр. 103 от 2016 г., в сила от 27.12.2016 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 22.12.2020 г.) Запасните временно се отписват от служба в запаса при:

1. изтърпяване на наказание лишаване от свобода, взета мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест - за времето, през което изтърпява наказанието, или за времето на взетата мярка;

2. отпуск поради бременност, раждане или осиновяване и отпуск за отглеждане на дете;

3. напускане на страната за повече от 6 месеца.