Чл. 91. (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) (1) Пътуващият има право на подходящо намаление на цената за времето, през което е имало несъответствие на предоставените услуги с договора за туристическия пакет, освен ако туроператорът докаже, че липсата на съответствие се дължи на пътуващия.

(2) Пътуващият има право да получи обезщетение от туроператора за всички имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на липсата на съответствие с договора за туристически пакет. Обезщетението се извършва без необосновано забавяне от страна на туроператора.

(3) Пътуващият няма право на обезщетение за претърпени вреди, когато туроператорът докаже, че липсата на съответствие се дължи на:

1. пътуващия;

2. трето лице, несвързано с предоставянето на включените в договора за туристически пакет туристически услуги, и не може да се предвиди или да се предотврати;

3. непреодолими и извънредни обстоятелства.

(4) Когато отговорността на доставчиците на туристически услуги, включени в договора за туристически пакет, се определя от международни договори, ратифицирани, обнародвани в "Държавен вестник" и влезли в сила за Република България, или когато тези международни договори ограничават размера на дължимото обезщетение от страна на доставчика, същите ограничения се прилагат и за туроператора.

(5) Когато отговорността на доставчиците на туристически услуги, включени в договора за туристически пакет, не се определя от международни договори, ратифицирани, обнародвани в "Държавен вестник" и влезли в сила за Република България, или когато тези международни договори не ограничават размера на дължимото обезщетение от страна на доставчика, договорът за туристически пакет може да предвиди горна граница на отговорността на туроператора за вреди, причинени на пътуващия вследствие на неизпълнение или на неточно изпълнение на договора. Уговорената в договора за туристически пакет горна граница на отговорността на туроператора не може да е по-малка от трикратния размер на цената на туристическия пакет.

(6) Разпоредбата на ал. 5 не се прилага в случаите на нанесена телесна повреда на пътуващия и в случаите на вреди, причинени умишлено или поради небрежност.

(7) Правата за обезщетение или за намаление на цената, предоставени на пътуващите по този закон не накърняват техните права, предоставени им по силата на Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, на Регламент (ЕО) № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт (ОВ, L 315/14 от 3 декември 2007 г.), на Регламент (ЕО) № 392/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно отговорността на превозвачите на пътници по море в случай на произшествия (ОВ, L 131/24 от 28 май 2009 г.), на Регламент (ЕС) № 1177/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища, и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ, L 334/1 от 17 декември 2010 г.), на Регламент (ЕС) № 181/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно правата на пътниците в автобусния транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ, L 55/1 от 28 февруари 2011 г.), както и от съответните международни договори, ратифицирани, обнародвани в "Държавен вестник" и влезли в сила за Република България. Пътуващите могат да предявят рекламация за обезщетяване или за намаление на цената в съответствие с разпоредбите на този закон или на посочените регламенти на Европейския съюз, или на съответните международни договори.

(8) Обезщетението или намалението на цената, предоставени въз основа на този закон, и обезщетението или намалението на цената, предоставени в съответствие с посочените регламенти на Европейския съюз и съответните международни договори, ратифицирани, обнародвани в "Държавен вестник" и влезли в сила за Република България, се приспадат взаимно, за да не се допусне свръхобезщетяване на пътуващите.

(9) Давностният срок за предявяване на правните претенции по този член е две години.