Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2002 г., в сила от 03.12.2002 г., доп. - ДВ, бр. 45 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 86 от 2007 г.) Лицето, което кандидатства за получаване на разрешение за извършване на оценяване на съответствието, подава писмено заявление, придружено от документите, определени в съответната наредба по чл. 7. Когато лицето кандидатства за получаване на разрешение по повече от една наредба, то подава отделни заявления, придружени със съответните документи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2002 г., в сила от 03.12.2002 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 2005 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Когато лицето, което кандидатства за получаване на разрешение за оценяване на съответствието, притежава валиден сертификат за акредитация съгласно стандарти, посочени в съответната наредба по чл. 7, се смята, че лицето има функционираща система по качеството, отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, т. 3, 5 и 8 и има техническа компетентност за дейности и продукти в обхвата на акредитацията. Проверката на сертификата за акредитация се извършва по служебен път.

(3) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2002 г., в сила от 03.12.2002 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Съответствието на лицата, които кандидатстват за получаване на разрешение, с изискванията на чл. 10 се установява чрез проверки на документи и проверки на място, с изключение на обстоятелството по чл. 10, ал. 1, т. 7, което се установява по реда на чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(4) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2002 г., в сила от 03.12.2002 г., отм. - ДВ, бр. 45 от 2005 г.)