Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта отказва да предостави достъп до пазара на труда, когато:

1. (изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) не са спазени разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1;

2. (изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) не са изпълнени изискванията, установени с други нормативни актове за упражняване на съответната професия от чужденец в страната;

3. работодателят има влязло в сила наказателно постановление в предходен двугодишен период за ползване труда на чужденец без право на достъп до пазара на труда или за наемане на незаконно пребиваващ чужденец;

4. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) работодателят през последните три месеца по своя инициатива е освободил от работа български граждани, граждани на държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария или граждани на трети държави с приравнени на техните права по чл. 9, ал. 1, т. 2 - 6 граждани на трети държави, които биха могли да бъдат наети на работното място, за което се иска наемането на работник - гражданин на трета държава;

5. (отм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.)

6. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) работодателят в предходната една година преди подаване на заявлението има влязло в сила наказателно постановление по чл. 75а, ал. 2, чл. 76, ал. 2 и 3 и чл. 77, ал. 1 и 2;

7. (изм. и доп. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) работодателят е подал уведомление по реда на чл. 24 от Закона за насърчаване на заетостта в Агенцията по заетостта за масово уволнение на работници и служители от същите категории, професия и квалификационно ниво, за които иска да назначи работници - граждани на трети държави, в предходните 6 месеца преди подаване на заявлението;

8. работодателят има парични задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията или на парични задължения, свързани с плащането на вноски за социално осигуряване;

9. работодателят не осъществява икономическа дейност или дейността му е прекратена чрез ликвидация или несъстоятелност;

10. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) работникът - гражданин на трета държава, е санкциониран за незаконна трудова дейност в предходен 5-годишен период или съгласно представените документи е работил незаконно в Република България при предишно пребиваване или към момента на подаване на заявлението;

11. министърът на труда и социалната политика е наложил ограничения на достъпа на граждани на трети държави до пазара на труда съгласно чл. 3, ал. 2;

12. (нова - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) заявената продължителност надвишава максимално допустимата обща продължителност, определена със закон;

13. (нова - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) работодателят има влязло в сила наказателно постановление по чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда в предходните 12 месеца преди подаване на заявлението.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Алинея 1, т. 1, 2, 3 и 6 - 13 се прилагат и в случаите на командироване или изпращане на работници и служители от трети държави.

(3) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г., доп. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта, съответно директорът на дирекция "Бюро по труда" по месторабота, отказва регистрация на заетостта на граждани на трети държави в случаите по ал. 1.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Отказите по ал. 3 може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.