Чл. 10. (1) Трети добросъвестни лица могат да се позовават на вписването, както и на обявяването, дори ако вписаното обстоятелство, съответно обявеният акт, не съществува.

(2) Невписаните обстоятелства се смятат несъществуващи за третите добросъвестни лица.