Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г.) (1) Агенцията определя единен идентификационен код, наричан по-нататък "ЕИК", задължителен за търговците и техните клонове, клоновете на чуждестранните търговци, юридическите лица с нестопанска цел и техните клонове, клоновете на чуждестранните юридически лица с нестопанска цел, вписани в регистъра, както и в случаите по глава втора "а".

(2) Начинът за формиране на ЕИК за връзка с европейската платформа се определя с акт за изпълнение на Европейската комисия.

(3) Агенцията определя персонален идентификационен код, наричан "ПИК", задължителен за други лица и структури, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване в регистъра.

(4) Идентификационният код по ал. 1 и 3 се определя при първоначалното вписване в регистъра и остава непроменен до заличаването.

(5) Начинът за формиране на идентификационния код по ал. 4 се определя с наредбата по чл. 31.

(6) Ако е посочен идентификационен код, съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, и представянето на актове, обявени в търговския регистър. Забраната се прилага и за възложителите по чл. 5 от Закона за обществените поръчки, които са извън тези, изброени в изречение първо.