Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Чужденците, с предоставена временна закрила, имат право:

1. да останат на територията на Република България;

2. на труд и професионално обучение;

3. на подходящо настаняване или на средства за настаняване при необходимост;

4. на социално подпомагане;

5. (изм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) на здравно осигуряване, достъпна медицинска помощ и на медицински услуги при условията и по реда за българските граждани, с изключение на медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност по смисъла на § 1, т. 22 от допълнителните разпоредби на Закона за здравното осигуряване;

6. свободно да се завръщат в държавата си по произход.

(2) На чужденците, ползващи се от временна закрила, писмено се предоставя информация на разбираем за тях език за правилата относно временната закрила.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.)

(4) (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) Непридружените малолетни или непълнолетни чужденци, ползващи се от временна закрила, се настаняват във:

1. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 101 от 2019 г.) семейство на роднини или при близки, приемно семейство, социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа при условията и по реда на Закона за закрила на детето;

2. други места за настаняване със специални условия за малолетни и непълнолетни лица.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) Чужденец, ползващ се от временна закрила, който подаде молба за предоставяне на международна закрила, не може да се ползва от правата на чужденец в производство за предоставяне на международна закрила.

(6) След прехвърляне на чужденеца на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, чужденецът престава да се ползва от правата по ал. 1 - 4.