Нормативен текст

Чл. 2. (1) Правото на вероизповедание е основно, абсолютно, субективно, лично и ненакърнимо.

(2) Правото на вероизповедание включва правото на всеки свободно да формира религиозните си убеждения, както и да избира, променя и изповядва - съответно практикува - свободно своето вероизповедание, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, обреди и ритуали.



Определение №275/03.07.2012 по ч.гр.д. №160/2012 на ВКС, ГК, II г.о.
чл. 274, ал. 3 ГПК (обжалване на определенията) чл. 398 ГПК
Ключови думи
Свързани разпоредби
Абонирайте се, за да филтрирате по свързани разпоредби.