§ 1. По смисъла на този закон:

1. "Вероизповедание" е съвкупността от верски убеждения и принципи, религиозната общност и нейната религиозна институция.

2. "Религиозна общност" е доброволно обединение на физически лица за изповядване на дадена религия, извършване на богослужение, религиозни обреди и церемонии.

3. "Религиозна институция" е регистрираната в съгласие със Закона за вероизповеданията религиозна общност, която има качеството на юридическо лице, свои ръководни органи и устав.

4. (нова - ДВ, бр. 108 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) "Свещенослужители" са лица с духовно звание в Българската православна църква - Българска патриаршия, и в регистрираните вероизповедания, които служат по правоотношение за осъществяване на съответното вероизповедание съгласно неговия устав, канони и традиции. Духовните звания в религиозните институции се определят в техните устави.

5. (нова - ДВ, бр. 108 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) "Заплата и възнаграждение на свещенослужител или служител на религиозна институция" включва основното месечно възнаграждение с коефициент за прослужено време и социални и здравни осигуровки.

6. (нова - ДВ, бр. 108 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) "Молитвен дом или храм" е сграда, предназначена за извършване на публична богослужебна дейност и религиозни обреди, която отговаря на изискванията на съответното вероизповедание и разпоредбите на Закона за устройство на територията и подзаконовите нормативни актове.

7. (нова - ДВ, бр. 108 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) "Манастир" като обект е свещено място с храм и други здания, предназначен за жилище на монаси или монахини, които с обетите си за целомъдрие, аскетизъм и послушание са се посветили на уединен благочестив живот и упражняване на подвижничество (въздържание, молитва и труд), милосърдие и духовна подкрепа.