Чл. 46. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Висшето училище има право да провежда обучение в образователната и научна степен "доктор" само по акредитирани професионални направления и специалности от регулираните професии при условията на чл. 80, ал. 2.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., доп. - ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Докторантурата се осъществява по индивидуален учебен план и включва подготовка и полагане на изпити, научноизследователска, педагогическа дейност и защита на дисертационен труд.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Факултетният, съответно научният съвет на основното звено, което обучава докторанта, избира научния му ръководител, утвърждава учебния план и ежегодно го атестира.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Ръководител на докторант може да бъде хабилитирано лице или доктор на науките. Ръководител на докторант може да бъде и изследовател, който отговаря на изискванията на чл. 2б, ал. 1 и 5 от Закона за развитието на академичния състав в Република България за заемане на академичната длъжност "професор" или "доцент" в съответното професионално направление.

(5) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Докторантурата може да се осъществява и чрез самостоятелна подготовка, за която се осигурява обучение в съответствие с другите форми на докторантура.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2010 г.) Образователната и научна степен "доктор" се дава на докторант, който е положил изпитите, предвидени в учебния план, и е защитил дисертационен труд при условията и по реда на Закона за развитието на академичния състав в Република България.