Чл. 194. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) (1) За правото на използване на водите се заплащат:

1. такса за водовземане от:

а) повърхностни води;

б) подземни води;

в) минерални води;

2. такса за ползване на воден обект за:

а) (изм. - ДВ, бр. 58 от 2015 г.) изземване на наносни отложения от река Дунав и водохранилища;

б) (отм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.)

в) (отм. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.)

г) (нова - ДВ, бр. 58 от 2015 г.) нарушаване на непрекъснатостта на река от съоръженията по чл. 156и, ал. 2, т. 4;

3. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2015 г.) такса за замърсяване:

а) за заустване на отпадъчни води в повърхностни води;

б) за отвеждане на замърсители в подземните води;

в) (изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.11.2018 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2019 г.) от дифузни източници от селското стопанство, включително от торове и препарати за растителна защита, пасищно отглеждане на селскостопански животни и аквакултури;

4. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2017 г., в сила от 02.01.2018 г.) концесионно възнаграждение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2015 г.) Таксата по ал. 1, т. 1, букви "а" и "б" се определя на базата на отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а.

(3) Таксата за водовземане от минерални води се определя на база разрешения обем вода и температурата на минералната вода.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2015 г.) Таксата по ал. 1, т. 2 се определя на базата на:

1. разрешен обем на изземване - в случаите по буква "а";

2. височината на преградното съоръжение - в случаите по буква "г".

(5) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2015 г.) Таксите по ал. 1, т. 3 се определят:

1. по буква "а" за замърсяване от:

а) канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания - въз основа на годишното фактурирано водно количество от ВиК оператора за потребителите, които ползват услугата "отвеждане на отпадъчни води" в куб. м, с корекционни коефициенти, отчитащи вида на водоприемника, броя на заустванията и степента на пречистване;

б) промишлени предприятия, формиращи биоразградими промишлени отпадъчни води, и от други обекти, формиращи отпадъчни води само с битов характер - въз основа на годишното количество зауствани отпадъчни води в повърхностния воден обект, с корекционните коефициенти по буква "а";

в) промишлени предприятия извън случаите по буква "б" - като сума от:

аа) таксата, определена въз основа на годишния товар по химична потребност от кислород за промишлените отпадъчни води, зауствани в повърхностния воден обект, с корекционни коефициенти в зависимост от броя на приоритетно опасните, приоритетните и специфичните вещества, и

бб) таксата за битовите отпадъчни води, определена въз основа на годишното количество зауствани битови отпадъчни води в повърхностния воден обект;

г) производствени отпадъчни води, които нямат битов характер и са заустени в канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания - въз основа на количеството, веществата и показателите на отпадъчните води, съгласно писмен договор с ВиК оператора, с корекционните коефициенти по буква "в", подбуква "аа";

2. по буква "б" - въз основа на годишното количество на отвежданите води и концентрацията на характерни замърсители, за които в разрешителното са определени максимално допустими стойности;

3. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) по буква "в" - с наредба на Министерския съвет, по предложение на министъра на земеделието и храните, съгласувано с министъра на околната среда и водите, с която се определят размерът, редът и начинът за изчисляване и заплащане на таксите.

(6) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Размерът на таксите по ал. 1, т. 1 - 3, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет.

(7) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2015 г.) Таксата по ал. 5:

1. точка 1:

а) буква "а" се включва в признатите годишни разходи, формиращи необходимите годишни приходи на ВиК операторите;

б) буква "г" не се включва в признатите годишни разходи, формиращи необходимите годишни приходи на ВиК операторите, а се заплаща индивидуално от потребителите чрез ВиК оператора, предоставящ услугата "отвеждане на отпадъчни води";

2. (изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) точка 3 се заплаща:

а) индивидуално от собственика или ползвателя на стопанството - за таксите за дифузно замърсяване от животновъдство и аквакултури;

б) от лицето, което пуска на пазара торове и продукти за растителна защита.

(8) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2015 г.) Ако титулярят на разрешителното изгради и експлоатира система за непрекъснат автоматизиран мониторинг и когато показанията на системата са валидирани от контролиращия орган, таксата по ал. 1, т. 3, буква "а" се определя на базата на реалните товари на замърсяващите вещества.

(9) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2015 г.) За възстановяването на разходите за околна среда и ресурсните разходи се определя корекционен коефициент за завишаване на таксата:

1. за водовземане - при самостоятелно водоснабдяване (чрез собствени водовземни съоръжения);

2. за замърсяване:

а) във водни тела, химичното или екологичното състояние на които е по-ниско от добро;

б) в зони за защита на водите;

в) при заустване в пресъхващите, карстовите и пониращите реки, както и в малките и средните реки, определени в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 9.

(10) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2015 г.) Таксата по ал. 1, т. 2, буква "г" се дължи до въвеждане в експлоатация на съоръжение, осигуряващо непрекъснатостта на реката.

(11) (Предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 58 от 2015 г.) Такса по ал. 1 не се заплаща в случаите:

1. по чл. 43, ал. 2;

2. на пожарогасене;

3. когато водовземането е с цел отводняване;

4. (нова - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.11.2018 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2019 г.) на водовземане за аквакултури по чл. 44 и на ползване за аквакултури по чл. 46, ал. 1, т. 2 на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности;

5. (нова - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) по чл. 58, ал. 1, т. 2;

6. (нова - ДВ, бр. 58 от 2015 г.) замърсяване от дифузни източници от селското стопанство при:

а) отглеждане на животни за задоволяване на собствени потребности на домакинството, при брой на различните видове животни съгласно наредбата по чл. 137, ал. 10 от Закона за ветеринарномедицинската дейност;

б) (изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.11.2018 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2019 г.) биологично отглеждане на животни;

7. (нова - ДВ, бр. 58 от 2015 г.) за водовземане с цел създаване на нови, възстановяване и/или поддържане на местообитания и/или местообитания на видове, включително влажни зони, в територии - част от Националната екологична мрежа по смисъла на чл. 3 от Закона за биологичното разнообразие, в които поддържането и/или подобряването на водния режим е важен фактор за тяхното опазване; в тези случаи не се допуска използването на иззетата вода за дейност, насочена към упражняване на професия или занаят и реализиране на печалба;

8. (нова - ДВ, бр. 58 от 2015 г.) за изземване на наносни отложения в случаите по чл. 140.

(12) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2008 г., предишна ал. 8 - ДВ, бр. 58 от 2015 г.) Таксите за водовземане и ползване на воден обект не се заплащат при управление на рибните ресурси, възложено по реда на чл. 15а от Закона за рибарството и аквакултурите.

(13) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Не се дължи такса за водовземане при търсене и проучване, проучване и добив на дълбоки геотермални ресурси, освен за количествата вода, когато има водовземане без връщане обратно във водното тяло, както и в случаите съгласно Закона за енергията от възобновяеми източници.

(14) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2010 г., предишна ал. 9 - ДВ, бр. 58 от 2015 г., предишна ал. 13 - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Когато компетентните органи установят, че в състоянието на довеждащата система до обекта, в който се ползва минералната вода, са настъпили повреди, препятстващи упражняването на предоставеното право за водовземане, и системата не е собственост на титуляря на разрешителното, таксата за водовземане се определя на базата на отнетия обем вода, условията на чл. 194а, ал. 1 и температурата на минералната вода за периода от датата на установяване на повредата до възстановяване на довеждащата система, но не повече от една година за срока на действие на разрешителното.