Чл. 194б. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) Ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, определят и декларират дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на Министерството на околната среда и водите. Образецът съдържа данните съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се определят таксите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) Задължението по декларацията, по която задълженото лице е изчислило дължимата такса, се внася в срок до 15 февруари.

(3) Директорът на басейнова дирекция извършва проверка на информацията по ал. 1 и съответствието ѝ със:

1. резултатите от собствения мониторинг;

2. показанията на измервателните устройства, и

3. резултатите от извършения през годината контрол.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) Когато в декларацията по ал. 1 се установят несъответствия с информацията по ал. 3, които засягат основата и размера на определената такса, директорът на басейновата дирекция издава акт за установяване на публично държавно вземане, с който се коригира декларацията. Актът се съобщава на задълженото лице.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) Декларирането и установяването на задължението се извършват по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) Актът за установяване на публичното държавно вземане се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.