Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2012 г.) Гражданин на Европейския съюз пребивава в Република България с валидна лична карта или валиден паспорт за срок до три месеца.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2012 г.) Член на семейството, който не е гражданин на Европейския съюз пребивава в Република България с валиден паспорт за срок до три месеца от датата на влизане в страната.

Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г. [*]) Гражданин на Европейския съюз може да пребивава в Република България продължително или постоянно, за което му се издава документ от дирекция "Миграция" - МВР, Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) или областните дирекции на МВР, или оправомощени от директорите длъжностни лица.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Продължителното пребиваване е за срок от 5 години или до искания от лицето срок, ненадвишаващ 5 години.

Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г. [*]) Документът за продължително пребиваване се издава на гражданин на Европейския съюз, който отговоря на едно от следните условия:

1. работник е или е самостоятелно заето лице в Република България;

2. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) притежава здравна осигуровка и необходимите финансови средства за покриване на разходите по пребиваването си и тези на членовете на семейството му, без да са в тежест на системата за социално подпомагане;

3. записан е в учебно заведение за обучение, включително и професионално обучение, и отговаря на условията по т. 2.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г. [*]) Документът за продължително пребиваване се издава и на член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който придружава или се присъединява към гражданин на Европейския съюз и който представи:

1. (изм. - ДВ, бр. 21 от 2012 г.) валидна лична карта или валиден паспорт;

2. документ, който удостоверява, че е член на семейството или е във фактическо съжителство с гражданина на Европейския съюз.

(3) На лице по ал. 1, т. 1 се приравнява и лице, което вече не е работник или самостоятелно заето лице и е:

1. в състояние на временна неработоспособност поради заболяване или злополука;

2. регистрирано като безработно в дирекция "Бюро по труда", след като е работило повече от една година и е останало безработно или е прекратило дейност като самостоятелно заето лице;

3. регистрирано като безработно в дирекция "Бюро по труда" след прекратяване на договор със срок до една година или е останало безработно през първите дванадесет месеца след прекратяване на договор със срок над една година;

4. започнало професионално обучение, което:

а) е свързано с работата му, когато договорът му е прекратен по негово желание;

б) не е свързано с работата му, когато договорът му е прекратен от работодателя.

(4) В случаите по ал. 3, т. 3 лицето запазва статуса си на приравнено към ал. 1, т. 1 за срок от шест месеца, а по ал. 3, т. 4 - до приключване на професионалното обучение.

Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г. [*]) За издаване на документ за продължително пребиваване гражданинът на Европейския съюз и членовете на семейството му, които са граждани на Европейския съюз, подават заявление до дирекция "Миграция" - МВР, СДВР или областните дирекции на МВР в тримесечен срок от датата на влизане в Република България.

(2) Гражданинът на Европейския съюз прилага към заявлението:

1. (изм. - ДВ, бр. 21 от 2012 г.) валидна лична карта или валиден паспорт;

2. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) в случаите по чл. 8, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 3 - документи, които удостоверяват наличието на обстоятелствата;

3. документ за платена държавна такса.

(3) Членът на семейството на гражданин на Европейския съюз, който е гражданин на Европейския съюз, прилага към заявлението:

1. (изм. - ДВ, бр. 21 от 2012 г.) валидна лична карта или валиден паспорт;

2. документ, който удостоверява, че е член на семейството на гражданина на Европейския съюз;

3. документ за платена държавна такса.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г. [*]) Документът за продължително пребиваване се издава в деня на подаване на заявлението и съдържа пълните имена на лицето и датата на регистрация.

(5) При непълноти в документите по ал. 2 и 3 на лицето се определя седемдневен срок за отстраняването им.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г. [*]) Ако в срока по ал. 5 лицето не отстрани допуснатите непълноти, органите на дирекция "Миграция" - МВР, СДВР или областните дирекции на МВР мотивирано отказват издаването на документ за продължително пребиваване.

(7) Отказът по ал. 6 подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) При наличие на данни, от които може да се направи обоснован извод, че е нарушен режимът за пребиваване в Република България, органите на дирекция "Миграция" - МВР, СДВР или областните дирекции на МВР могат да извършат последваща проверка на обстоятелствата по ал. 2 и 3.

(9) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г. [*]) Заявлението за издаване на документ за продължително пребиваване се подава лично от гражданина на Европейския съюз и по изключение от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено пълномощно.

Чл. 9а. (Нов - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) (1) На член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз и не е упражнил правото си на свободно движение, се издава разрешение за пребиваване съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.)

Чл. 10. (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) Член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз, упражнил е правото си на свободно движение и придружава или се присъединява към гражданин на Европейския съюз, може да пребивава продължително или постоянно в Република България, за което му се издава карта за пребиваване, издадена съгласно Регламент (ЕС) 2019/1157 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно повишаване на сигурността на личните карти на гражданите на Съюза и на документите за пребиваване, издавани на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства, които упражняват правото си на свободно движение (ОВ, L 188/67 от 12 юли 2019 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2019/1157" .

Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Срокът на продължително пребиваване на лицето по чл. 9а и чл. 10 се определя от срока на продължителното пребиваване на гражданина на Европейския съюз.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Временни отсъствия до шест месеца в рамките на една година, отсъствия с по-голяма продължителност за задължителна военна служба, едно отсъствие поради уважителни причини за срок не повече от дванадесет последователни месеца или командироване в друга държава не засягат срока на продължителното пребиваване на лицето по чл. 9а и чл. 10.

Чл. 12. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 2019 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г. [*]) Лицето по чл. 9а и 10 подава заявление до дирекция "Миграция" - МВР, СДВР или до областните дирекции на МВР за издаване съответно на разрешение за пребиваване съгласно Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни или на карта за пребиваване, издадена съгласно Регламент (ЕС) 2019/1157, като в поле /10/ се изписва "Член на семейството ЕС член 10 ДИР 2004/38/ЕО", за което незабавно му се издава временно документ.

(2) Заявлението се подава в срок три месеца от датата на влизането на лицето в Република България.

(3) Към заявлението се прилагат:

1. (изм. - ДВ, бр. 21 от 2012 г.) валиден паспорт;

2. документ, който удостоверява, че лицето е член на семейството на гражданин на Европейския съюз;

3. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г. [*]) документ за продължително пребиваване на гражданина на Европейския съюз, чийто член на семейството е, когато това е необходимо;

4. документ за платена държавна такса.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Документът за продължително пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза се издава в срок до три месеца от подаване на заявлението.

(5) При непълноти в документите по ал. 3 на лицето се определя четиринадесетдневен срок за отстраняването им, до изтичането на който срокът по ал. 4 спира да тече.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 2019 г.) Когато в срока по ал. 5 лицето не отстрани допуснатите непълноти, органите на дирекция "Миграция" - МВР, СДВР или областните дирекции на МВР мотивирано отказват издаването на документ за продължително пребиваване.

(7) Отказът по ал. 6 подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 12а. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2019 г.) (1) На лицата по чл. 9а и 10 може да се откаже издаването на документи за пребиваване въз основа на данни, даващи основание да се направи обоснован извод, че бракът или фактическото съжителство са сключени единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи свободното движение на гражданите на Европейския съюз и на членовете на техните семейства.

(2) Данните по ал. 1 могат да се установяват по служебен път, след проверка на представени документи или от извършени от други държавни органи проверки и разследвания, както и чрез интервюта, провеждани от служители на дирекция "Миграция" - МВР, или на областните дирекции на МВР и от изявления на засегнатите или на трети лица.

(3) Отказът по ал. 1 подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 12б. (Нов - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Директорите на дирекция "Миграция", СДВР, областните дирекции на Министерството на вътрешните работи или оправомощени от тях длъжностни лица издават или отказват издаването на документи за пребиваване на лицата по чл. 9а и 10.

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2012 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 34 от 2019 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г. [*]) Преди издаването на документ, разрешение за пребиваване или карта за пребиваване по чл. 12 органите на дирекция "Миграция" - МВР, могат да поискат от компетентните органи на държавата по произход на лицето или, при необходимост, от компетентните органи на друга държава извършване на проверка дали то представлява заплаха за националната сигурност или обществения ред.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) При поискване от компетентните органи на друга държава - членка на Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и Конфедерация Швейцария органите на дирекция "Миграция" - МВР, самостоятелно или в сътрудничество с други компетентни национални органи извършват проверка дали посоченото в запитването лице представлява заплаха за националната сигурност или обществения ред и предоставят информацията в двумесечен срок.

Чл. 14. Правото на продължително пребиваване на член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който е гражданин на Европейския съюз, не се засяга при смърт, напускане, прекратяване на брака или фактическото съжителство с гражданина на Европейския съюз, ако отговаря на едно от условията по чл. 8, ал. 1 и 2.

Чл. 14а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2019 г.) Военнослужещите и членовете на цивилния компонент на структура на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), разположена в Република България, както и техните зависими лица пребивават в Република България, без да са налице изискванията на този закон.

Чл. 15. (1) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г.) При смърт на гражданин на Европейския съюз правото на продължително пребиваване на членовете на семейството му, които не са граждани на Европейския съюз, не се засяга, ако са пребивавали в Република България най-малко една година преди смъртта му в качеството си на членове на семейството.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.08.2016 г.) При напускане на гражданин на Европейския съюз или при смъртта на гражданин на Европейския съюз правото на продължително пребиваване на неговите деца или на другия родител, който упражнява родителските права, не се засяга, при условие че децата пребивават в Република България и са записани в училище от системата на предучилищното и училищното образование или във висше училище до приключване на обучението или когато представят доказателства за последващи етапи от обучението им.

(3) Член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз, запазва правото си на продължително пребиваване при прекратяване на брака или фактическото съжителство, ако отговаря на условията по чл. 8, ал. 1, т. 1 и 2 и по отношение на който е налице едно от следните обстоятелства:

1. бракът или фактическото съжителство са продължили най-малко три години, от които една година в Република България;

2. упражнява родителските права по силата на съдебно решение или споразумение;

3. (изм. - ДВ, бр. 21 от 2012 г.) пострадал е от домашно насилие преди прекратяване на брака или фактическото съжителство, както и в други случаи, когато това е оправдано с оглед на особено трудни обстоятелства, настъпили не по волята на чужденеца, които той не е могъл да предвиди или да предотврати;

4. има право на посещаване на ненавършилото пълнолетие дете по силата на съдебно решение или споразумение, при условие че в съдебното решение или в споразумението се предвижда посещенията да се провеждат в Република България.

(4) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2012 г.) Лицата по ал. 1, 2 и 3 следва да докажат, че са работници или са самостоятелно заети лица или че притежават достатъчно средства за себе си и за членовете на своето семейство, така че да не се превърнат в тежест за системата за социално подпомагане през времето на пребиваването си, и че имат пълна здравна осигуровка или че са членове на вече създадено в Република България семейство на лице, отговарящо на тези изисквания, като преценката се прави за всяко лице поотделно.

Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 34 от 2019 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г. [*]) Гражданин на Европейския съюз или член на семейството му, който е гражданин на Европейския съюз, или член на семейството на български гражданин, който е гражданин на Европейския съюз и е упражнил правото си на свободно движение, получава документ за постоянно пребиваване, ако законно е пребивавал непрекъснато в продължение на пет години в Република България или ако отговаря на едно от следните условия:

1. работил е през последната една година към момента на прекратяване на договора като работник или на дейността му като самостоятелно заето лице, навършил е пенсионна възраст или по отношение на него е налице основание за по-ранно пенсиониране и е пребивавал непрекъснато в Република България повече от три години;

2. работник е или е самостоятелно заето лице, което не работи поради трайно намалена работоспособност и е пребивавал непрекъснато в Република България повече от две години;

3. работник е или е самостоятелно заето лице и неработоспособността му е резултат от трудова злополука или от професионална болест;

4. работник е или е самостоятелно заето лице, което в продължение на три години непрекъснато е пребивавало и работило в Република България и работи като такова в друга държава членка, като запазва мястото си на пребиваване в Република България и се връща поне веднъж седмично в нея.

(2) За упражняване на правата по ал. 1, т. 1 и 2 времето на работа в другата държава членка се смята за време на работа в Република България, като към него се приравняват и периодите на регистрирана безработица и на прекъсване на работа поради болест и злополука.

(3) Условията по ал. 1, т. 1 и 2 не се прилагат, когато работникът или самостоятелно заетото лице има сключен брак или е във фактическо съжителство с гражданин на Република България или такъв, който е загубил българското си гражданство по силата на сключване на брак с него.

(4) Когато работникът или самостоятелно заетото лице има право на постоянно пребиваване по ал. 1, членовете на семейството му, които живеят заедно с него в Република България, независимо от гражданството им, също имат право на постоянно пребиваване.

(5) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 34 от 2019 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г. [*]) За издаване на документ за постоянно пребиваване гражданинът на Европейския съюз или член на семейството му, който е гражданин на Европейския съюз или член на семейството на български гражданин, който е гражданин на Европейския съюз и е упражнил правото си на свободно движение, подава заявление до дирекция "Миграция" - МВР, СДВР или областните дирекции на МВР в тридневен срок преди изтичане на разрешения му срок за продължително пребиваване в Република България. Документът за постоянно пребиваване се издава в деня на подаване на заявлението и съдържа пълните имена на лицето и датата на регистрация.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 21 от 2012 г.) При смърт на работника или на самостоятелно заетото лице, преди да придобие право на постоянно пребиваване по ал. 1 и договорът или дейността му не са прекратени, членовете на семейството му, които живеят с него в Република България, могат да придобият право на постоянно пребиваване, ако отговарят на едно от следните условия:

1. работникът или самостоятелно заетото лице към момента на смъртта е живяло непрекъснато в Република България в продължение на две години;

2. смъртта е резултат от трудова злополука или професионална болест;

3. преживелият съпруг е загубил българското гражданство поради сключване на брак с работника или самостоятелно заетото лице.

(7) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г. [*]) Директорите на дирекция "Миграция", СДВР, областните дирекции на Министерството на вътрешните работи или оправомощени от тях длъжностни лица издават или отказват издаването на документ на лицата по ал. 1.

Чл. 17. Временни отсъствия до шест месеца в рамките на една година, отсъствия с по-голяма продължителност за задължителна военна служба, едно отсъствие поради уважителни причини за срок не повече от дванадесет последователни месеца или командироване в друга държава не прекъсват срока на пребиваване по чл. 16, ал. 1.

Чл. 17а. (Нов - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г. [*]) Отказът за издаване на документ за постоянно пребиваване по чл. 16 се мотивира и подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г. [*]) Документът за постоянно пребиваване се отнема от лицето, на което е издадено, ако то отсъства от Република България за срок по-дълъг от две последователни години.

Чл. 19. (1) (Доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз, има право на постоянно пребиваване, ако законно е пребивавал непрекъснато за срок 5 години в Република България заедно с гражданин на Европейския съюз или ако законно е пребивавал непрекъснато за срок 5 години в Република България в случаите по чл. 15, и му се издава документ за пребиваване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Заявлението до дирекция "Миграция" - МВР, СДВР или областните дирекции на МВР за издаване на документ за пребиваване се подава два месеца преди изтичането на срока на продължителното пребиваване.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Документът за пребиваване се издава в срок до един месец от подаване на заявлението.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Документът за пребиваване се преиздава служебно на всеки десет години.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Документът за пребиваване се отнема от лицето, на което е издадена, при отсъствието му от Република България за срок по-дълъг от две последователни години.

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2012 г.) На гражданите на Европейския съюз и на членовете на техните семейства, получили право на пребиваване в Република България, се издават документи, които удостоверяват правото им на пребиваване.

Чл. 20а. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 2019 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г. [*]) На гражданите на Европейския съюз и на членовете на техните семейства, които са граждани на Европейския съюз, на гражданите на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство и на Конфедерация Швейцария, и на членовете на техните семейства, които са граждани на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство и на Конфедерация Швейцария, по тяхно изрично желание могат да се издават и документи за пребиваване на картов носител.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г. [*]) За удостоверяване на адреса на пребиваване, който се съдържа в документът за пребиваване, издавано на картов носител, лицата по ал. 1 представят един от следните документи:

1. документ за собственост или друг документ, доказващ собствеността или ползването на имота;

2. декларация от собственика за предоставен адрес на пребиваване; в случай че декларацията не е подадена лично от собственика или от упълномощено от него лице, тя следва да бъде с нотариална заверка на подписа;

3. настанителна заповед, когато лицето е настанено в държавно или в общинско жилище.

Чл. 20б. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Редът за издаване на документи по този закон се определя с инструкция, издадена от министъра на вътрешните работи.

Чл. 21. (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г.) Самоличността на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства при пребиваването им в Република България се установява с лична карта или паспорт или по реда на чл. 70, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

(2) Лицата са длъжни да представят документите по ал. 1 при поискване от компетентните органи.