Чл. 20а. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 2019 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г. [*]) На гражданите на Европейския съюз и на членовете на техните семейства, които са граждани на Европейския съюз, на гражданите на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство и на Конфедерация Швейцария, и на членовете на техните семейства, които са граждани на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство и на Конфедерация Швейцария, по тяхно изрично желание могат да се издават и документи за пребиваване на картов носител.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г. [*]) За удостоверяване на адреса на пребиваване, който се съдържа в документът за пребиваване, издавано на картов носител, лицата по ал. 1 представят един от следните документи:

1. документ за собственост или друг документ, доказващ собствеността или ползването на имота;

2. декларация от собственика за предоставен адрес на пребиваване; в случай че декларацията не е подадена лично от собственика или от упълномощено от него лице, тя следва да бъде с нотариална заверка на подписа;

3. настанителна заповед, когато лицето е настанено в държавно или в общинско жилище.

Чл. 21. (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г.) Самоличността на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства при пребиваването им в Република България се установява с лична карта или паспорт или по реда на чл. 70, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

(2) Лицата са длъжни да представят документите по ал. 1 при поискване от компетентните органи.