Чл. 19. (1) (Доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз, има право на постоянно пребиваване, ако законно е пребивавал непрекъснато за срок 5 години в Република България заедно с гражданин на Европейския съюз или ако законно е пребивавал непрекъснато за срок 5 години в Република България в случаите по чл. 15, и му се издава документ за пребиваване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Заявлението до дирекция "Миграция" - МВР, СДВР или областните дирекции на МВР за издаване на документ за пребиваване се подава два месеца преди изтичането на срока на продължителното пребиваване.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Документът за пребиваване се издава в срок до един месец от подаване на заявлението.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Документът за пребиваване се преиздава служебно на всеки десет години.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Документът за пребиваване се отнема от лицето, на което е издадена, при отсъствието му от Република България за срок по-дълъг от две последователни години.