Чл. 5. (1) Физическите лица, придобили собственост върху имоти, подлежащи на възстановяване по този закон, се обезщетяват от държавата или общината с равностоен недвижим имот при следните условия:

1. (обявена за противоконституционна с РКС № 18 от 1992 г. - ДВ, бр. 102 от 1992 г.) да са били включени в списъка за крайно нуждаещи се по реда на Наредбата за разпределяне и продажба на жилища - от първа до трета група, в населеното място, в което са придобили имота, или в това, в което са имали постоянното си местожителство преди придобиването;

2. да не са придобили собствеността чрез използване на служебно или партийно положение или чрез злоупотреба с власт.

(2) Ако лицето, отговарящо на условията по ал. 1, не може да получи равностойно жилище в тримесечен срок от влизането в сила на този закон, общината задължително му заплаща 12-кратната стойност на цената, която е заплатил за жилището, подлежащо на възстановяване.

(3) При възможност и при поискване на лицето, отговарящо на условията по ал. 1, общината е длъжна да му прехвърли право на собственост върху подходящ жилищностроителен парцел, със стойността на който се намалява размерът на обезщетението по предходната алинея.

(4) С правата по предходните алинеи се ползват и тези физически лица, чиито договори за закупуване на недвижими имоти от държавата, общините, обществените организации или техни фирми, както и кооперации, са били обявени за нищожни или са унищожени по съдебен ред.

(5) Лицата, които не отговарят на условията по ал. 1, получават само заплатената от тях сума при придобиването на имота.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Начинът на обезщетяване се определя със заповед на кмета на общината, в която се намира недвижимият имот. Заповедта и отказът да бъде издадена такава подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.