Чл. 13а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2001 г.) (1) Влязлото в сила решение по чл. 13, ал. 5, придружено със скица на имота, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота освен в случаите, когато:

1. горите и земите се намират в строителните граници на населените места;

2. в решението по чл. 3, ал. 2 и 3 не е посочен размерът на идеалните части.

(2) Когато от доказателствата по чл. 13, ал. 3 размерът на идеалните части не може да бъде определен в случаите по чл. 3, ал. 2 и 3, установяването им може да се извърши въз основа на споразумение с нотариална заверка на подписите между бившите член-кооператори или техните наследници.

(3) Когато с решението се възстановява правото на собственост върху гори и земи от горския фонд на починал собственик, решението се издава общо за неговите наследници. Дяловете на наследниците се определят съгласно Закона за наследството, без да се посочват в решението.