Чл. 128. Задължението е неделимо, когато това, което се дължи, е неделимо по своята природа или поради намерението на договарящите.
И в двата случая задължението остава неделимо и по отношение наследниците на длъжника.
Все още няма други разпоредби, които препращат към чл. 128.