Чл. 53. (1) Когато за изясняване на обстоятелства по производството на комисията са необходими специални знания, тя може по искане на страните или по своя инициатива с определение да възложи извършване на експертиза от външен експерт. В определението се посочват експертът, задачата на експертизата, както и срокът за представяне на експертното заключение.

(2) Експертът не може да е лице, заинтересовано пряко или косвено от изхода на производството.

(3) Експертът представя своето заключение пред комисията, която го приема с определение. При оспорване на заключението комисията може да възложи експертизата на друго или на повече вещи лица.

(4) Допълнителна експертиза се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторна експертиза - когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност.

(5) Комисията не е длъжна да възприеме заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства, събрани в хода на производството.