Чл. 72. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Компетентен орган може да предава лични данни, които са в процес на обработване или са предназначени за обработване след предаването им, на трета държава или на международна организация, включително за последващо предаване на друга трета държава или международна организация, при условие че предаването е в съответствие с този закон и е изпълнено всяко едно от следните условия:

1. предаването е необходимо за целите по чл. 42, ал. 1;

2. личните данни се предават на администратор в трета държава или на международна организация, които са органи, компетентни за целите по чл. 42, ал. 1;

3. когато се предават лични данни, получени от друга държава - членка на Европейския съюз, тази държава членка е дала своето предварително разрешение за предаването в съответствие с националното си право;

4. когато:

а) Европейската комисия е приела решение, че съответната трета държава, територия или един или повече конкретни сектори в тази трета държава, или съответната международна организация осигуряват адекватно ниво на защита, или

б) при отсъствие на решение по буква "а" са предвидени или съществуват подходящи гаранции съгласно чл. 74, или

в) при отсъствието на решение по буква "а" и подходящи гаранции по буква "б" предаването на личните данни е необходимо в случаите по чл. 75;

5. при последващо предаване на лични данни на друга трета държава или международна организация компетентният орган, извършил първоначалното предаване, или друг компетентен орган в Република България разрешава последващото предаване на данни, след като надлежно е взел предвид всички значими фактори, включително тежестта на престъплението, целта на първоначалното предаване на личните данни и нивото на защита на личните данни в другата трета държава или международната организация, към която се извършва последващото предаване на лични данни.

(2) Предаването на лични данни без предварителното разрешение на другата държава - членка на Европейския съюз, съгласно ал. 1, т. 3 се разрешава само ако предаването е необходимо за предотвратяването на непосредствена и сериозна заплаха за обществения ред и сигурност на държава - членка на Европейския съюз, или на трета държава или за основните интереси на държава - членка на Европейския съюз, и предварителното разрешение не може да се получи своевременно. В тези случаи незабавно се уведомява органът на държавата - членка на Европейския съюз, предоставила личните данни, който е компетентен да даде предварителното разрешение по ал. 1, т. 3.